— Да, повярвай ми — отвърна той, като вземаше един от микрофоните и включваше уредбата.
Уважаеми пътници, може ли малко внимание?
— Не, по дяволите! — изрева един мъжки глас от средата на салона.
Двама мъже, застанали в края на салона, се обърнаха и го изгледаха. Отвсякъде долетяха разгневени гласове.
Хм, вижте, независимо дали искате да ме слушате, или не, аз съм вторият пилот. Първо, всички трябва да се върнат по местата си и да закопчаят коланите. Все още набираме височина и надписът свети.
— Не приемаме заповеди от вас до края на това пътуване! — извика един мъж до прозореца отляво. — Ще се подчиним на надписа, когато ние решим, тъй като не можем да вярваме на нищо, което казва този екипаж.
Вижте… сър…
Мъжът очевидно се беше разпалил.
— Ей! Мислите, че се шегувам? Нека да го направим демократично!
Той се опита да привлече вниманието на хората в целия салон.
— Хайде, приятели. Вторият пилот не вярва, че ни е писнало. Нека му покажем колко ценим начина, по който „Меридиън“ се отнася с нас днес. Нека всички, които са отвратени от този екипаж и тази авиокомпания, да се изправят.
Гарт усети как долната му челюст се отпуска, когато чу шума от разкопчани колани в целия салон и отначало трима, после пет, а накрая повече от половината пътници станаха. Жените бяха по-колебливи.
— Ето — каза мъжът. — Всичко, което искаме от теб, господин втори пилот, е часът на пристигането ни в Кейптаун. Иначе можеш да се прибереш в клетката си.
В дъното на салона настъпи раздвижване, Гарт плъзна поглед покрай ядосаните мъже на пътеката и видя лекаря, който го беше доближил преди половин час. Докторът спря, сякаш преценяваше ситуацията, после си запробива път.
Гарт отново вдигна микрофона, но размисли и изключи уредбата, когато Брайън Логан се доближи. Долавяше, че Кати и колежката й отстъпват назад в кухненското помещение.
— Докторе, какво правите? — попита Гарт.
— Потвърждавам всеобщото мнение, че сме вбесени от отношението на тази така наречена авиокомпания. Какво правя според вас ли? — Лекарят стисна челюсти. — Ще се свържа с телевизионните канали и вестниците веднага щом пристигнем в Кейптаун.
— Вижте, ние изпълняваме изискванията ви… — каза тихо Гарт.
— Не съм чул извинение от онази кучка, старшата стюардеса.
— Работя по въпроса. Моля ви да се успокоите.
Той срещна погледа му и видя същия гняв като преди. Беше различно от очите на Фил Найт, помисли си. Фил просто беше ядосан. Очите на лекаря бяха спокойни езера от болка и негодувание и немигащата им съсредоточеност го караше да потръпва.
Брайън се взря отново в Гарт.
— Какво правиш тук изобщо?
Тонът му беше почти конспиративен и въпросът свари Гарт неподготвен. Дали един втори пилот можеше да обясни на разгневен пътник какви проблеми има с командира на полета? Как да му обясни колко много иска да успокои тревогите на пътниците, но командирът не му разрешава? Как да му обясни каквото и да е, без да загуби авторитета си? В крайна сметка Гарт беше втори в командната верига. Не можеше да се включи в подобно съглашателство с ядосан клиент, особено с някой, чието поведение беше на границата на въздушното пиратство.
— Виж, докторе, какво искаш от мен… от нас?
Брайън мълча дълго, преди да отговори:
— Кажи ми истината. Двамата заедно ли вземахте идиотските решения, на които бяхме свидетели днес, или само командирът е виновен?
Гарт преглътна тежко, предпазливостта му бавно отстъпваше пред прилива от негодувание срещу действията на Фил Найт.
— Какви решения?
— О, ами например липсата на комуникация с пилотската кабина, часовете закъснение в Лондон, лъжите на тази жена по уредбата, а после съобщението, че имаме проблем и се връщаме, не, продължаваме. Да не говорим за другите грешки.
— Ами това, общо взето, е командирът — каза Гарт с отвращение.
Брайън бавно кимна, а очите му изгаряха тези на втория пилот.
— Така си и помислих. Ти не ми изглеждаш… този тип. Той не те слуша, а?
Гарт отвратено изсумтя:
— Да ме слуша? Той дори не ми говори. Внушил си е идиотската идея, че ако предложа нещо, то винаги е с цел да подкопая авторитета му.