Выбрать главу

— С други думи, той е кретен?

— Меко казано. Мислиш ли, че аз исках да се въртим като пумпали в небето и да сменяме посоката, когато беше очевидно, че имаме проблем само с уредите?

— Не знаех. Никой от нас тук не знае, защото вие двамата не се обаждате.

— Той не ми дава, докторе — обясни Гарт, като говореше тихо, но постепенно се разпалваше. Споменът за неуравновесените действия на Брайън бързо избледняваше пред надеждата за съмишленик, какъвто и да е.

Брайън сложи ръка на рамото му и го побутна, за да го скрие от толкова много втренчени погледи. Те пристъпиха в кухненското помещение.

— Как се казваш? — попита Брайън.

— Гарт Абът, докторе.

Брайън посочи нагоре към пилотската кабина.

— Той е опасен, нали?

Гарт кимна, после се усети, поклати глава и бързо добави:

— Е, не точно опасен…

Спомни си и разговора с жена си.

— Дори не е некомпетентен, просто…

— Достатъчно арогантен, за да вземе катастрофални решения, ако ти няма да му се противопоставяш — завърши Брайън.

— Да. Опасявам се, че да. Не ми се иска да го призная, но тази авиокомпания в последно време отива по дяволите. Цялото ударение пада върху парите, нали разбираш. Твърде заети са да се разширяват и не им остава време да се грижат за дребните неща, като например дали някой наистина е готов за командир.

— И как този глупак изобщо е станал командир?

— Той… той не е глупак. Беше много добър пилот по вътрешни линии. Познавам хора, които са летели с него. Стабилен, компетентен, познава машините. Но когато решат да те повишат, авиокомпаниите гледат само летателните часове. „Меридиън“ допуска хора, които не могат да се справят с чуждите езици, дипломацията, цялата сложност на чуждестранното въздушно пространство и факта, че трябва да бъдеш добър шеф и да се грижиш за хората си. Вкъщи просто караш летящата каруца до Тулса и трябва да стигнеш навреме до изхода. Тук е много по-напрегнато. Фил не е подготвен, уплашен е до смърт, не си го признава и не иска да приема съвети.

— В такъв случай те моля — каза Брайън — да се върнеш в пилотската кабина и да се опиташ да ни закараш до Кейптаун, преди той да ни изтрепе с някой глупав ход.

Гарт понечи да се обърне, но отново погледна към Брайън.

— Докторе, там горе каза нещо. Да питаме компанията за Дафни Логан. Не ми остана време.

— И? — Остротата се беше върнала в гласа му.

— Ами… това жена ти ли е… или дъщеря?

— Дафни Логан беше моята красива жена, Гарт. Любовта на живота ми. Спътничката ми. И тя умря от вътрешен кръвоизлив на един от вашите самолети миналата година, защото командирът отказал да чуе молбата й да кацнат и да й осигурят медицинска помощ.

Брайън видя ужаса в очите на пилота.

— Толкова… съжалявам!

— Знаеш ли? Прекалено е късно за съжаление. Но ти си първият служител на „Меридиън“… не. — Той спря и си спомни Джени. — Първият пилот на „Меридиън“, който го казва искрено.

Логан бързо се обърна и пое обратно по пътеката. Когато мина покрай тях, Бренда Робъртс стисна ръката на съпруга си и зашепна в ухото му:

— Ето го пак!

Джими кимна.

— Притеснявам се, скъпи! Видя ли как станаха всички хора? Не трябваше ли и ние да станем? Искам да кажа, нали и ние сме ядосани?

Джими поклати глава и доближи устни до ухото й.

— Не бива да се месим в техните проблеми.

25

НРС, Шантили, Вирджиния

12:20 ч

Джордж Зофел беше развел набързо Джон Блейлок и Дейвид Бърд из сградата, като отбягваше най-секретните помещения, където можеха да бъдат получени сателитни образи от всяка точка на планетата в реално време.

— Чувал съм — подхвърли Дейвид, докато вървяха към изхода, — че контролирате и няколко ракети, винаги готови за излитане, които могат да качат спътник на всяка пожелана от вас орбита до два часа.

Зофел си придаде неутрално изражение.

— Чували сте, така ли?

— Да. А вие?

— Интересна идея — съгласи се Зофел. — Малко като така наречената „Зона 51“ в Невада или проектът „Аврора“, който уж хвърчи из Калифорния с двайсет хиляди километра в час.

— Нещо такова — усмихна се Дейвид.

— Вероятно знаете повече от нас — отвърна Зофел.

— Разбрано — кимна Дейвид, като добре осъзнаваше ловкостта, с която Джордж Зофел беше избегнал въпроса, без да даде и най-малък знак за потвърждение или отрицание.