Зофел махна за сбогом на двамата офицери.
Джон Блейлок посочи към паркинга.
— Не е ли вече време за едно следобедно питие, полковник? Обичаш ли наливна „Гинес“?
— Разбира се.
— Ако беше казал „не“, щях сериозно да се усъмня в истинската ти самоличност.
— Къде предлагаш да отидем? — попита Дейвид.
— В един долнопробен малък бар в Александрия, а за довечера, ако искаш, ти предлагам обилна вечеря в „Уилърд“, за да поговорим още. Имаш ли някакви планове?
— Всъщност не.
— Добре! Ето ти визитката на бара. Държи го един приятел. Бивш агент. Човек на ЦРУ, с други думи.
— Разбрано.
— Ще се видим там след трийсет минути. Трябва да спра на едно място.
Джон Блейлок се обърна, без да чака потвърждение, и бързо закрачи към колата си. Дейвид погледна визитката, за да запомни адреса, обърна я по навик и с изненада откри малка бележка на гърба:
Полк. Бърд: Останах с впечатлението, че сенаторката наистина ти хареса, когато се обади от Лондон тази сутрин. А, и следващия път, когато ходиш на гости на стар оперативен работник от разузнаването, не го оставяй сам с телефона си. (Ще махна бръмбара в бара.)
Джон Блейлок пиеше втората си халба от най-доброто ирландско пиво. Дейвид го откри в излъсканото от употреба махагоново сепаре в дъното на задимено миниатюрно местенце, което напълно оправдаваше употребата на прилагателното „долнопробен“. Блейлок му махна и изрева на една оскъдно облечена сервитьорка да им донесе още две бири. Тя му прати въздушна целувка и направи реверанс, преди да изпълни поръчката.
— Кажи ми, полковник Бърд, какво научи днес?
Дейвид пусна телефона си на масата пред Джон Блейлок и го посочи, като се усмихваше кисело.
— Блейлок, според мен си нарушил поне пет федерални закона, но… как успя да сложиш подслушвателно устройство, по дяволите?
Джон се усмихна широко.
— Дълъг опит, момчето ми. Когато беше на яхтата ми, ако си спомняш, по едно време отиде в кенефа и ме остави насаме с телефона си почти цяла минута.
— Само толкова ли трябва? — попита Дейвид, докато се настаняваше на един ожулен стол с висока облегалка.
— Е, имаш и точно такъв модел, за който съм подготвен. — Джон взе телефона с една ръка и извади батерията, после бръкна в джоба си и я смени с друга, преди отново да му върне миниатюрния инструмент.
— Бръмбарът е в батерията?
— А ти какво мислеше, че съм развъртял винтчетата и съм запоил няколко жици за шейсет секунди? Ей, добър съм, но не съм магьосник.
Дейвид въздъхна.
— И така, попита какво съм научил. Научих, че не мога да ти обърна гръб дори за минута.
— Не. Научи, че запасняците са много по-подли, отколкото на действащи офицери като теб им се иска да вярват.
— Предполагам.
— Налага се. Носим половината товар, но въпреки това се отнасят с нас като с второразредни граждани. Но старостта и коварството винаги печелят срещу младостта и ентусиазма. Девизът на запасняците.
— Добре, вече ще знам.
— Разкажи ми за развода си, Дейвид.
— Разводът ми?
— Да видим сега. — Полковник Блейлок вдигна очи към тавана, сякаш досието на Дейвид Бърд беше написано на гредите. — През 1985 година в Мемфис си се оженил за Кати Ан с моминско име Люис, естествена блондинка с изумителна фигура, чийто баща е адвокат и два пъти е бил конгресмен от щата Тенеси, а майка й е педиатър в болницата „Баптист Мемориал“, където между другото е починал Елвис. Самата Кати е завършила колежа „Оул Мис“, випуск 1984, и сте се запознали по време на един мач на Военновъздушната академия срещу колежа, в което са ви утрепали от бой.
— Откъде…
— Ти си завършил Военновъздушната академия, разбира се, при това с отличие и нито един случай на нежелана бременност в района, за който да знаем, макар че през първата си година доста си се разтревожил за едно момиченце на име Люси от Колорадо Спрингс. Бил си първи по успех в авиошколата във Ванс, випуск 85/01, и си избрал назначение като пилот на F-15 в Состерберг, Холандия. Но първо, разбира се, си изтичал до Мемфис и си направил Кати Ан своя законна съпруга, въпреки че, така или иначе, сте живели на съпружески начала в твоите отпуски, а да не говорим, че вече сте били сключили тайно граждански брак през 1984 година, за който майка й още не е уведомена. Това означава, че почиташ традициите, което е добре.