Гарт провери дали капакът на тоалетната чиния е чист и седна за няколко секунди със затворени очи, като си представи какво ли ще е да имаш частна тоалетна на частен самолет. Общо взето, същото, заключи, поне по отношение на шума. Каквото и да бяха направили от „Боинг“, за да изолират малкото помещение с две легла зад пилотската кабина, то не беше достатъчно.
Той отново се замисли за Каръл и сгърчи лице от болка. Разговорът, който беше провел преди десет минути, беше потвърдил страховете му, че тя иска да се разделят. Да живеем отделно, а може би да се разведем, беше казала тя ядосано, още по-разгневена, че не беше послушал молбата й да почака да се прибере, преди да го обсъдят. Не, не се среща с никого, не спи с никого и точно това е част от проблема. И да, наистина иска да знае какъв би бил животът без постоянно отсъстващ съпруг пилот.
Фил Найт се беше престорил, че не забелязва нищо. Просто зяпаше през прозореца.
— Ти поиска, Гарт. Ти настоя! — беше отсякла тя. — Не можеше да изчакаш. Добре тогава.
Той огледа стените на миниатюрното помещение и се зачуди дали още има шанс да запази брака си невредим и дали изобщо го иска. Какво изпитваше освен безчувственост? С ужас осъзна, че не може да отговори на този въпрос.
Гарт въздъхна и се изправи. Реши да свърши рутинната физиологична работа, заради която се предполагаше, че изобщо е напуснал пилотската кабина. Току-що беше измил ръцете си и посягаше за салфетка, когато някъде вдясно избухна приглушен рев, последван от силно разтърсване.
Втори взрив и още едно разтърсване.
„Разпадане на компресора!“ — помисли си Гарт.
В ума му тревожно проблесна фактът, че командирът му имаше склонността да изключва двигателите при най-малкия повод. Трябваше да се върне в пилотската кабина. Найт и преди се беше опитвал да спре двигателя без потвърждение. Със сигурност нямаше да направи същата грешка… бяха над средата на африканския континент, а нощта приближаваше.
Гарт рязко отвори вратата на тоалетната и грабна интеркома, като натискаше бутоните на цифровата ключалка.
— Фил! Пусни ме вътре!
Ключалките започнаха да се отварят, той завъртя дръжката и блъсна вратата. Фил Найт се извърна със стреснато и разтревожено лице. Гарт видя, че е изключил автопилота и е на ръчно управление. И четирите групи индикатори за двигателите даваха стабилни показания освен…
Очите на Гарт се плъзнаха по дроселите и осъзнаха, че четвърти е на празен ход. Той беше усетил люшването надясно, а показателите за четвърти двигател на предното табло бързо падаха, докато двигателят — същият външен двигател на дясното крило, който вече им беше създал толкова проблеми — губеше обороти.
Очите на Гарт подскочиха към Т-образните ръчки за аварийно изключване на двигателите по време на полет. Светеше абсурдна червена светлина, показваща пожар в четвърти двигател, въпреки че ръчката беше завъртяна.
— Какво става? — попита той, докато бързо сядаше на дясната седалка и я избутваше напред.
— Казах ти, че не бива да летим с този двигател — изръмжа Найт.
Гарт му хвърли поглед и видя стиснати зъби и напрегнато изражение, докато командирът местеше щурвала напред-назад, а нервността и паниката очевидно предизвикаха повече нестабилност.
— Спрял си четвърти двигател? — попита Гарт невярващо.
Фил Найт погледна втория пилот със смразяваща комбинация от уплаха и невъздържано доволство.
— Не усети ли как се опита да падне от проклетото крило?
— Какво?
— Компресорът се задави.
— Просто започна да се задавя… самичък?
— Не. Първо получих предупреждение за пожар, а после започна да се задавя.
Очите на Гарт подскачаха между различните индикатори, превключватели и табла.
— И… тогава ти го изключи?
— Не. Включи се противопожарната аларма, аз издърпах дросела и тогава двигателят започна да бумти, сякаш се кани да експлодира. Така че дръпнах лоста.
— Господи, Фил!