— Дори не си мисли да ми казваш, че не е имало проблем.
— Издърпал си дросела рязко на голяма височина, нали?
— Точно така, по дяволите! Компресорът не трябва да се задавя!
— Съгласен съм, но ако го издърпаш по този начин, можеш да предизвикаш разпадане на компресора, ако дюзата за налягането заяжда, а…
Уредбата зазвъня в пилотската кабина и Гарт вдигна слушалката.
— Да? Пилотската кабина слуша.
— Обаждам се от задното кухненско помещение. Тук имаме пътници, които искат… да ви кажат, че един от двигателите сякаш гори.
— Какво искаш да кажеш? Пламъци ли виждат?
— Да. Видели са пламъци. На дясното крило.
Слушалките на Фил Найт бяха включени към уредбата и той слушаше. Започна да кима агресивно, като се протегна и със замах набра няколко команди на клавиатурата на бордовия компютър.
На екрана мигновено се показаха най-близките летища.
Гарт Абът се беше привел над щурвала, а умът му препускаше, докато се опитваше да получи ясни сведения отзад.
— А сега, в момента, виждат ли пламъци?
Гарт погледна нагоре към индикатора за пожар в четвърти двигател. Светеше в червено, точно както над Средиземно море. Но сега имаше нещо като потвърждение от салона.
— Те… казват, че горял — докладва напрегнато стюардесата.
Гарт усети, че Фил накланя самолета наляво и започва спускане. Той погледна бордовия компютър на командира и стомахът му се сви, когато видя списъка на летищата за аварийно кацане.
„О, боже, той пак иска да каца.“
— Чакай… чакай — каза Гарт на стюардесата, преди да се обърне към Фил. — Не слизай още, Фил. Намираме се над централната част на проклетия континент, помисли малко.
От лявото място нямаше отговор и Гарт отново видя същото решително изражение на лицето на Фил Найт, което вече познаваше.
Той отново се съсредоточи върху екрана. Картината от задната част на самолета беше всичко друго, но не и ясна.
— Виж, трябва да отидеш и ти да погледнеш номер четири — каза той.
— Номер… кой? Кой двигател е това? — попита тя.
„Господи, защо не учат стюардесите поне на основните неща?“ — помисли си той.
— Външният двигател от дясната страна. Не дясната страна, ако застанеш и погледнеш назад, а дясната страна на самолета. Разбра ли?
— Да. За какво да гледам?
— Огън, пламъци, всичко нередно. Побързай.
В слушалката настъпи тишина, когато стюардесата я остави да падне на пода.
Гарт се обърна към лявото място.
— Фил? Накарах я да провери за…
— Чух — отсече той. — Но вече отворих бутилките.
Гарт усети как тялото му се вкаменява, когато отново погледна към предното табло и забеляза жълтите светлини, които беше пропуснал по-рано. Фил беше избързал и беше отворил и двете пожарогасителни бутилки на дясното крило към четвърти двигател. Жълтите светлини потвърждаваха, че вече са празни. В момента, в който кацнеха някъде, те нямаха законно право да излетят.
— Все още гори — каза изведнъж Фил, като кимна към алармената светлина.
— Проверявам го, Фил. Може би не гори.
— Такова нещо трябва да се провери на земята.
— Не, виж…
— Кацаме, дявол да го вземе. На около двеста километра пред нас има гражданско летище, в Нигерия.
— Фил, не започвай пак. Моля те, нека първо установим дали наистина има пожар.
Главата на Фил рязко се завъртя надясно.
— Ами задавянето на компресорите? Да не искаш да ми кажеш, че и това е нормално?
— Не, но… не означава, че двигателят гори. Ако имаш залепнала дюза и изведнъж дръпнеш дросела на голяма височина, може да предизвикаш разпадане на компресора, а хората отзад за момент ще видят пламъци. Ако това е всичко, можем да стигнем до по-добро летище с три двигателя.
— Започна се с второ предупреждение за пожар — отвърна Фил, — крилото за малко не се разцепи и ти все още искаш да не обърнеш внимание на факта, че този двигател е опасен? Няма да водим този спор отново, Абът.
— Ще го водим, Фил, и още как! — Гарт се пресегна към сателитния телефон и натисна бутона за автоматично избиране на диспечерския център в Денвър. Не очакваше, че ще изтръгнат телефона от ръцете му.
— Казах ти да не пипаш този телефон — нареди Фил.
Гласът на стюардесата отново прозвуча по интеркома:
— Чувате ли ме?