— Да — успя да каже Гарт.
— Не виждам никакви пламъци отзад, но някои от пътниците настояват, че имало.
— Ти какво виждаш?
— Не… не знам. Изглежда май тлее.
Гарт измърмори едно „благодаря“ и се зачуди дали да не изтича долу и да провери сам. Беше дошъл решителният момент. Командирът беше твърдо решен да ги приземи на непознато летище в Централна Африка точно преди падането на нощта, когато около пистата дебнеха бог знае какви опасности. Дори да се закълнеше, че четвърти двигател не гори, нямаше никаква вероятност Фил да го послуша. В действителност Гарт беше убеден, че Найт автоматично ще посрещне на нож всяко негово предложение.
В крайна сметка командирът имаше известни основания. Предупреждението за пожар отново беше включено, разпадането на компресора беше истинско и положението се беше променило изцяло.
„Ами ако е прав? — помисли си Гарт. Несигурността му растеше. — Знам, че е пълен кретен, но ако точно този път е прав? Ще ме уволнят и ще изгубя всичко. В «Меридиън» винаги трябва да има изкупителна жертва и този път ще съм аз. Не — заключи той. — По-добре да остана тук и да внимавам Найт да не ни пребие при кацането.“
Той издиша на пресекулки и се наведе, за да прочете името на летището от бордовия компютър на командира.
— Катсина, Нигерия.
— Точно така.
— Фил, нека да продължим до Абуджа в Нигерия. Това е новата столица. Имат голямо летище, а е само на неколкостотин километра на юг.
— Имаме пожар в двигателя. Ще използваме Катсина. Не желая да го обсъждаме повече.
Гарт се поколеба, докато умът му яростно проверяваше всички възможности, но достигаше все до един и същ отговор.
— Добре — каза накрая. — Нека обявя аварийна ситуация. После ще намеря инструкциите за захождане.
Гарт включи радиостанцията и започна да предава S. O. S. Нигерийският диспечер се обади почти незабавно, за да попита каква е аварията.
— Изключили сме един двигател и имаме индикация, че все още гори. Трябва ни екип за аварийно кацане. Правим извънредно спускане и ни трябва незабавно разрешение за кацане на Катсина.
— А… Разбрано, Полет шест. Насочете се на едно-две-нула и слезте на хиляда и петстотин метра. Знаете ли, че на Катсина няма екип за аварийно кацане?
Стомахът на Гарт вече беше с размерите на фъстък, но се сви още повече.
— Не знаехме. Има ли контролна кула?
— О, да. Но сега имат някакви проблеми. Нямаме връзка с тях. Ще трябва да се свържете сами по радиото.
— Разбрано.
— Две-едно-нула и хиляда и петстотин метра — повтори Фил, докато набираше височината и посоката на предното табло.
Гарт измъкна кафявата кожена книга, в която бяха таблиците с инструкции за захождане, и започна да търси. Ръцете му леко трепереха и той се зачуди защо командирът изглеждаше толкова спокоен.
— Намери ли таблиците? — попита Фил рязко.
— Търся ги. Не знам дали изобщо имат инструкции за заход на това летище.
— Мисля, че виждам летището отпред.
— То е по средата на джунглата, Фил, ако не ме лъже паметта.
— Бил ли си там? — попита Найт обнадеждено.
— Не, минавал съм над него. Ето! — Гарт измъкна таблицата от книгата и я подаде на Фил. — Има само… заход по радиомаяка. Освен това летището има само една писта, която е дълга хиляда и осемстотин метра.
— Ще ни стигне.
Гарт дълбоко си пое въздух и се обърна към командира:
— Фил? Чуй ме внимателно. Това, което ще кажа, ще се запише в черната кутия, така че компанията и целият свят ще разбере, ако нещо се обърка. Това е грешка. Чуваш ли? Това е голяма, потенциално фатална грешка. Ние сме огромен „Боинг 747“. Ако ще кацаш, нека да отидем в столицата Абуджа, където могат да се справят с такъв самолет и имат необходимите екипи. Не искам да участвам в тази авантюра!
— Достатъчно! — извика Фил с вдигнати вежди и маниакално изражение. — Разбра ли ме? Аз съм… — Той заговори по-тихо, но гласът му все още трепереше от ярост. — Аз съм командирът, по дяволите. Винаги се противопоставяш на всичките ми решения. Това трябва да престане веднъж завинаги.
— Фил, не е вярно, аз…
Гарт спря по средата на изречението, стреснат от забития в лицето му показалец, който леко се тресеше, докато собственикът му изплюваше следващите си думи като отрова на кобра в очите на жертвата й.
— Прочети… проклетия… контролен списък… или напусни кабината ми!