Гарт се вторачи в мъжа вляво, а яростта му срещу безкрайната поредица от глупави решения на командира отстъпи пред неоспоримата истина: сега безопасността на пътниците зависеше само от него, а физическата битка в пилотската кабина нямаше да помогне.
— Добре, Фил — каза Гарт тихо. — Добре. Успокой се.
Той извади списъка. Първо щеше да проведе проверката на операциите по спускането и захода за кацане. После щеше да съобщи какво става по уредбата, независимо дали това се харесва на Найт.
И накрая щеше да направи всичко възможно да не се разбият.
Силното разтърсване, предизвикано от разпадането на компресора в четвърти двигател, беше разтреперило не само машината. Ефектът върху пътниците беше повече от отрезвителен. Изведнъж всички разговори замряха и дори когато тракането на двигателя спря, в салона не се чуваха гласове, защото собствениците им бяха твърде заети да стискат облегалките на седалките си и да се чудят какъв е проблемът. Шумовете отвън започнаха да се променят необяснимо, воят на двигателите намаля, носът се наведе напред, а целият самолет се наклони първо наляво, после надясно. Пътниците разбраха, че се спускат, а повечето от тях знаеха, че се намират някъде над Централна Африка късно вечерта. Но от пилотите така и не идваше нито дума и докато минутите отминаваха в мълчание, тревогата започна да се трансформира в сърдито мърморене и недоволство. Хората започнаха да викат стюардесите, няколко мъже станаха и започнаха гръмогласно да настояват за внимание от страна на екипажа. Избухването им засили мрачното чувство, че на борда на „Меридиън“ 6 се води битка, която се свежда до простото уравнение: екипажът срещу пътниците.
Робърт Макнотън включи подвижната карта на малкия дисплей на мястото си в първа класа. Познаваше тази част на Африка твърде добре, защото през шейсетте беше служил като пехотинец в ескалиращата кампания за издирване на забутаните места, в които природата беше скрила суровото масло, към което човечеството беше безнадеждно пристрастено. Робърт знаеше, че южната част на Нигерия не е толкова опасна, колкото страните от Екваториална Африка, но въпреки това не е подходящо място за приземяване на пътнически самолет.
Макнотън погледна наляво, като за секунда улови погледа на Брайън Логан. Лекарят поклати глава и посочи нагоре към пилотската кабина.
— Ако този клоун не се обади по уредбата до трийсет секунди, за да ни каже какви ги върши, аз ще се кача.
Почти веднага в салона отекна измъченият глас на втория пилот:
Драги пътници, говори пилотската кабина. Трябваше да… изключим външния десен двигател като предохранителна мярка заради шумовете от разпадането на компресора, които сте чули по-рано, и се отклоняваме към едно летище в Нигерия, за да го проверим. Моля, закопчайте предпазните колани. Стюардеси, подгответе салона за кацане.
Джими Робъртс невярващо посочи към колоните над главата си и погледна първо жена си, а после двойката зад тях.
— И това е всичко? Само това ли ще ни кажат?
— Какво е разпадане на… каквото там каза? — попита Бренда с извънредно широко отворени очи.
— Технически термин, предполагам. Сигурно значи, че моторът се е закашлял. На мен ми прозвуча точно като кашлица — усмихна се Джими, като се опитваше да скрие нарастващата си нервност.
— Тогава що не ни каже… — започна Бренда.
— Защо не ни каже — поправи я той, преди да размисли.
Знаеше, че не трябва да го прави. Тя осъзнаваше, че говори неправилно, и болезнено се срамуваше от това. Приемаше забележки от съпруга си, но той трябваше да бъде по-внимателен.
— Пак ме захапа, Джими Рей — въздъхна тя огорчено.
— Извинявай, миличка.
— Аз съм момиче от село. Не говоря хубаво.
— Нито пък аз, бебчо. Извинявай.
Тя вдигна към него очи, блестящи от напиращи сълзи.
— Опитвам се да говоря правилно. Наистина. Защо, а не що. Избяга, а не избега. Когото си искам, а не който си искам. Наистина се опитвам, Джими.
— Знам, скъпа.
Тя се облегна на рамото му и се опита да се усмихне.
— Можеш да ме облечеш хубаво, не можеш обаче да ме заведеш никъде, а?
— Не, защо мислиш така?
— Що мислиш така? — подразни го тя и той се засмя, като потърси ръцете й и ги стисна.
— Е, Джими, защо този пилот не ни каже какво става наистина? — попита тя.