— Защото си мисли, че сме прекалено глупави да разберем.
27
Летище Катсина, Нигерия
20:05 ч
Ето го пак. Пискливият вой на турбореактивни двигатели.
Жан Мшира махна на войниците си да прекратят огъня и изчака тракането на малокалибрените им оръжия да заглъхне. Силите на правителството от другата страна на летището реагираха невъздържано на всеки ответен изстрел.
Жан наклони глава. Воят на двигателите се чуваше в далечината на североизток.
— Какво има? — попита един от хората му на родния им език.
Мшира сложи пръст на устните си и поклати глава, но от другата страна на пистата отново затрака автоматичен огън и върна пълното му внимание върху непосредствената тактическа ситуация. Както и да е. Никой нормален човек не би се опитал да приземи граждански самолет в Катсина по средата на престрелка с бунтовниците. Единственият обитател на правителствената контролна кула на километър и половина в източна посока сигурно лежеше свит на пода, стиснал микрофона, и панически отклоняваше целия трафик по-далеч от това летище.
— Да не е самолет на правителството? — попита лейтенантът Мшира.
— Не. — Той поклати глава и даде знак с ръка на десния си фланг да се придвижи още стотина метра на запад, за да подкрепи хората, които вече беше разположил там.
Лейтенантът затича приведен заедно с още петнайсетина добре обучени мъже, стиснали автоматите си точно както ги беше учил.
Жан усмихнато кимна на себе си, осъзнавайки колко странен беше животът му. По някаква ирония на съдбата всичките му години медицинско образование във Великобритания се бяха смесили с благородната му решимост да се върне в Африка и да помогне на народа си, за да го превърнат в крайна сметка в страховит предводител на бунтовническа армия. Беше известен с чувството си за хумор, стабилността си и спокойната си безмилостност — и той се радваше на тази репутация. Един спокоен, весел противник, който демонстрира щастлива увереност, винаги изнервя врага.
Но чак пък марксист? Той се засмя при мисълта, че правителството на Нигерия се опитва да настрои хората срещу него с това обвинение. Последното нещо на земята, което щеше да стане, беше марксист.
Силите на правителството, предвождани на практика от един тийнейджър, реагираха с паническа, недисциплинирана стрелба. Беше почти прекалено лесно да мести фигурите по шахматната дъска на бойното поле, когато имаше насреща си толкова необразовано мислене. Когато смесиш формалната логика на военните действия, преподавана от Карл фон Клаузевиц, с брилянтното иконоборческо мислене на Сун Дзъ, а после направиш сплав от тактическата дисциплина на британската армия с интелигентното използване на технологията в американски стил, враговете ти нямат шанс.
Шумът на реактивния самолет отново премина над него. Започваше да го дразни и той вдигна глава. Винаги имаше минимална вероятност нигерийските военновъздушни сили, дори в сегашното им състояние, да изпаднат във временен пристъп на компетентност и да пристигнат преди разписанието, но с добре платените му шпиони на юг и в щаба на ВВС изненадата от военен самолет щеше да бъде дори по-голяма от тази да изгуби превъзходството си след интелигентен ход от страна на правителствените части.
Жан погледна златния си „Ролекс Президент“, малък подарък от последното му пътуване до Лондон. След двайсет минути той и хората му трябваше да са приключили с работата, да са избили пленниците и да са обезобразили телата по творческите и ужасяващи способи, които бяха предназначени да измъчват психологически армията. После щеше да нахлуе в кулата, да обяви летището за завзето и да започне преговори с Абуджа по сателитния телефон. Щеше да се изтегли преди подкрепленията на правителствените войски да пристигнат от север.
Жан знаеше как действат. Щеше да им отнеме два дни, докато осъзнаят, че са обградили несъществуваща бунтовническа войска. А междувременно можеше да извоюва още отстъпки от правителството на Нигерия.
— Сър! Погледнете, сър! — Един от мъжете му беше допълзял отляво и сочеше на изток, където се беше появил голям самолет и летеше право към пистата. — Какво е това?
Жан внимателно погледна през любимия си бинокъл и спокойно анализира ситуацията.
— Успокой се — нареди. — Пътнически самолет. Американски, мисля.
— Какво ще правим?
Жан се обърна към младия мъж и се усмихна.