— Как какво? Ще го използваме. Появи се невероятна възможност.
Командир Фил Найт нареди спускане на задкрилките на четирийсет градуса и дръпна дроселите, като остави гигантския самолет да се установи на изчислената от компютъра скорост за кацане и го насочи към края на пистата.
— Шестнайсет метра — обяви Гарт, който следеше радиовисотомера. — Дванайсет, осем, четири…
Фил издърпа дроселите докрай и изравни самолета, докато шестнайсетте колела на основния колесник изтрополиха и заскърцаха по зле поддържания бетон. Дясната ръка на Фил издърпа спирачката до нужното положение част от секундата, преди автоматичната система да направи същото. После пилотът дръпна реверса и натисна спирачките. Боингът, който тежеше повече от триста тона, потрепери и забави ход, докато ABS-системата на спирачките се бореше да не позволи спукването на някоя гума. Най-сетне самолетът спря. До края на пистата оставаха още сто и петдесет метра.
— И сега какво? — попита Гарт, като се опитваше да не звучи саркастично. — Така и не получих отговор от кулата.
В дърветата отдясно проблеснаха светлинки и Гарт просто отбеляза този факт, без да се замисля, докато чакаше следващия ход на Фил.
— Там отзад имаше място за паркиране — каза командирът. — Ще трябва да обърнем на 180 градуса тук на пистата.
Той дръпна кормилото на носовия колесник към себе си, за да го завърти наляво, и започна да обръща огромния самолет, но Гарт внезапно извика. Отдясно проблеснаха още светлини и се чу шум като от фойерверки. Острата пукотевица отекна във вътрешността на боинга въпреки шумоизолацията.
— Господи, това е автоматичен огън! — каза Гарт.
Самолетът тъкмо започваше да се върти наляво, когато няколко фигури изплуваха от високата трева и прекосиха пистата пред тях. Гарт се наведе напред с широко отворени очи, като проследи движението им и със свито сърце от притока на адреналин осъзна какво вижда.
— Мамка му, Фил! Това са въоръжени войници, които ни заповядват да спрем!
— Къде?
— Там отляво!
— О, боже! — извика Джуди. — Навън наистина се стреля!
Групата от шестима мъже се беше появила отляво на пилотската кабина и един от тях прокарваше пръст през гърлото си. Отдясно се виждаха осем мъже в камуфлажни облекла, които залегнаха по земята и насочиха оръжията си на север. Гарт виждаше пламъчетата, които излизаха от дулата при изстрелите. Боингът не беше изпълнил и 15 градуса от завоя си, когато Фил го спря. Сега мъжете се виждаха ясно от прозореца на Гарт. Един от тях се изправи, за да се затича, после падна обратно и на мястото на главата му се появи купчина червена каша.
— Господи, Фил! Навън се води война!
— Какво?
— Аз… току-що видях как убиват един от тези хора! Забрави за заповедите им. Обърни. Излитай. Да се махаме.
Фил отново побутна дроселите на дясното крило, за да завърти боинга наляво.
— Давай, давай, давай, давай, давай, давай! — повтаряше Гарт, като гледаше през дясното си рамо и се опитваше да проследи малката група, която бе оставила падналия си другар и се беше разпръснала, без да спира да стреля.
Сега Гарт ясно чуваше автоматичната стрелба, а умът му превеждаше приглушените шумове в израза „реална опасност“.
— Моля те, изкарай ни оттук! — простена Джуди от сгъваемата седалка.
— Какво е това, по дяволите? — каза командирът, като отново удари спирачките и спря самолета.
Гарт погледна наляво и усети студена тръпка на страх, когато осъзна, че са попаднали в капан.
Самолетът беше по средата на завоя си и сочеше на юг, перпендикулярно на пистата. Неколцина мъже в камуфлажни униформи изскочиха от автомобилите, спрени отляво на пътя им, насочиха оръжията си към пилотската кабина и се разпръснаха, за да изчакат един джип да спре точно пред боинга. Гарт видя как един огромен мъж се изправи в мястото до шофьора, после стъпи на капака на двигателя и направи движение бавно и решително, все едно прерязва гърлото си с ръка. Мъжът се усмихваше — широка, зъбата усмивка, която сякаш разделяше лицето му наполовина.
— Той… иска да спрем двигателите, Фил — успя да каже Гарт.
— Добре — долетя в отговор. — Прочети командите за спиране.
Гарт се засуети с ламинирания списък, като четеше въпросите и очакваше предното стъкло всеки момент да се пръсне под дъжд от куршуми. Буквално усещаше как се тресе отвътре, тъй като знаеше нещичко за бруталната политика в Централна Африка и високата смъртност на чужденците от Запада, хванати на погрешното място в погрешния момент.