— Гарт? — попита една от стюардесите, напрегнато и уплашено. — Какво става?
Гарт й обясни същото, преди да се обърне към развълнуваните мъже:
— Ще се върна след няколко минути. Просто се успокойте. Моля ви!
Една дребничка привлекателна жена потупа Гарт по рамото.
— Ти си вторият пилот.
— Да — отвърна той. — И бързам.
— Къде е Джаксън? Джуди Джаксън?
Гарт я изгледа въпросително.
— Аз съм Джени Бретсън, стюардесата, която лети с вас, за да спазим разпоредбите.
— А, добре.
— Къде е тя?
— Крие се в пилотската кабина. Смята, че тези хора са я преследвали.
— Точно така си беше, по дяволите — обади се един мъж. — Ако говорите за същата кучка, онази, която едва не уби бебето.
Джени вдигна ръка към мъжа, за да го помоли за тишина.
— Нямам време за това — каза Гарт. — Ей сега се връщам.
Около Брайън Логан се бяха събрали почти десет пътници, които проследиха как вторият пилот изчезна през люка на пода. Брайън застана на колене, за да надзърне вътре, последван от двама мъже, докато стюардесите се задоволиха предпазливо да ги наблюдават от предното кухненско помещение.
Гарт се спусна на ръце през люка и щракна ключа на осветлението. Външният капак беше на дъното на отсека и той завъртя ръчката, за да го отвори и да спусне малката стълбичка. Слезе във влажната топлина на лятната африканска нощ. Генералът, с когото беше разговарял, не се виждаше. Вместо него го доближиха трима въоръжени бунтовници, насочили автоматите си към главата му, и Гарт инстинктивно вдигна ръце. Около задната част на боинга в полукръг бяха спрени автомобили, камиони и джипове, които практически блокираха стрелбата или видимостта от гористия район, където бяха правителствените части.
Дадоха му бързи, развълнувани заповеди на местния език и Гарт вдигна рамене, за да покаже, че не разбира. Един от тримата му направи знак да застане от дясната страна на самолета пред крилото и той се подчини, като отчаяно оглеждаше пистата за някаква следа от генерала.
Друг гневен вик го накара да спре и да се огледа. Тримата войници му правеха знак да застане на колене и Гарт се подчини, разперил ръце встрани, като вдигна очи и се зачуди какво ли ще си помислят пътниците от дясната страна на самолета, ако го гледат в момента. Виждаше нови и нови лица на прозорците с всеки изминал миг, и знаеше, че са уплашени също като него.
Робърт Макнотън гледаше през илюминатора в първа класа. Изведнъж той се приведе напред с неволно възклицание. Брайън Логан и още няколко души веднага застанаха до съседните прозорци.
— Боже господи, ще екзекутират горкия човек — каза тихо Макнотън. — Когато нямат план, разбирате ли, те убиват.
Един от войниците на пистата се отдели от групата, доближи втория пилот и насочи дулото в тила на Гарт Абът. Държеше оръжието на максимално разстояние от тялото си, в позата на някой, който се кани да застреля друго човешко същество от упор.
В пилотската кабина Джуди Джаксън ахна при вида на предстоящата екзекуция. Фил застана до нея и се вторачи в същата ужасна гледка, а гласът му почти не се чуваше:
— О, мамка му.
Застанал на колене на пистата, с дулото на автомата, притиснато в тила му, Гарт осъзна, че е бил изигран, и затвори очи, за да се съсредоточи върху образа на жена си, убеден, че ще бъде мъртъв след няколко секунди. Зачуди се дали ще чуе изстрела, преди да загуби съзнание. Спомни си Джим Брейди, предишното пресаташе на Белия дом, който описваше звука от експлозия на куршум в мозъка. Усещаше студената стомана на цевта върху тила си и докато секундите отминаваха, с почти клинична яснота осъзна, че разсъждава какво ще изпитва и какво ще изгуби.
Един-единствен изстрел от АК-47 прозвуча в главата му и Гарт се зачуди защо все още е в състояние да мисли, а не усеща болка. Някъде зад него долетя плътен глас, който говореше на чужд език с позната интонация, и той стреснато осъзна, че прозвучалият току-що изстрел е изпратил куршума някъде встрани от него.
А може би, помисли си той, това е някаква божествена шега. Може би куршумът все пак беше преминал през главата му. Може би вече беше мъртъв и не го знаеше.
Но ако това беше вярно, как така чуваше отмерени стъпки, които заглушиха шума от собственото му биещо сърце? Стъпките бяха прекалено истински, за да са илюзия, пък и коленете му все още го боляха от натиска върху бетона. Същият мек глас премина на английски, като все още идваше от разстояние, сякаш изпод крилото: