Дълбоко в недрата на сградата на НРС в Шантили трима аналитици — две жени и един мъж — седяха в удобни столове в една от малките прожекционни зали, когато пристигнаха първите орбитални снимки.
— Боингът е в западния край, перпендикулярно на пистата — каза мъжът.
— Виждам два камиона, няколко джипа… и нещо като автомобил до носа на самолета — допълни една от жените, докато описваха с думи това, което различаваха на снимките.
Появи се следващият кадър, последван от още десетина, докато те засилваха увеличението и се опитваха да извлекат някакъв смисъл от снимките. След осем минути една от линиите до Лангли вече беше заета.
— Информацията ни е много предварителна — съобщи специалистът в НРС на един от аналитиците в ЦРУ. — Самолетът, изглежда, е обграден от бунтовнически войски, но не личи да е повреден. Не виждаме колесника, разбира се, така че не знаем дали гумите са непокътнати. Но изглежда, че един член на екипажа, пилот, е излязъл от самолета, вероятно от някакъв люк отдолу. Не виждаме надуваеми или подвижни стълби.
— Добре. В реално време ли гледате?
— Не. Отпреди петнайсет минути.
— И какво се вижда?
— Имаме още две преминавания на спътници през десет минути — докладва той. — На първите снимки се вижда как принуждават пилота да застане на колене пред самолета. Има три нашивки на ризата си.
— Това трябва да е вторият пилот на „Меридиън“ — отвърна аналитикът от ЦРУ. — На самолета има само двама пилоти.
— Три нашивки. Не можем да прочетем табелката с името.
— Продължавай. Каза, че са го накарали да застане на колене. За да го убият ли? — попита колегата им от ЦРУ.
— Определено. Оръжието, насочено към главата му, прилича на АК-47. Осем минути по-късно, при второто преминаване, на мястото на пилота има огромна локва. Компютърът все още обработва спектрографския образ, но засега данните съвпадат с човешка кръв. С много желязо и всички необходими вещества.
— О, мамка му — отвърнаха от Лангли.
— Има твърде голяма вероятност през тези минути да са пръснали главата на някого на същото място. Тъй като вторият пилот вече не се вижда, напълно е възможно той да е бил жертвата.
— Уверени ли сте?
— Бих казал почти. Но течността не е гориво, масло или вода.
— А военните части наоколо?
— Бунтовнически. Изглежда, са превзели летището. Навсякъде около терминала има трупове, а в един окоп на северозапад се крие само един правителствен взвод. При това обграден.
— Добре.
— Но… на север има сериозни формирования от неколкостотин души и тежко въоръжение. Бунтовниците не ги доближават. Предполагаме, че са от нигерийската армия.
— На какво разстояние се намират?
— Вече са достатъчно близко за артилерийски огън, но не са разгърнати за стрелба. Просто се приближават към летището, в момента са на около осемстотин метра.
— Трябва да измислят начин да вдигнат този проклет самолет от земята.
— Може да е твърде късно — добави аналитикът от НРС. — Има и още нещо, което няма да ти хареса.
— Продължавай.
— Осем автобуса, очевидно бунтовнически, се приближават към летището и са на километър и половина, а на последната снимка зад тях се вижда облак прах. Всеки автобус от този тип събира петдесет човека. Смятай.
— Разбрано. Общо повече, отколкото са пътниците в един „Боинг 747“. Кога преминава следващата ви птичка? — попита човекът от ЦРУ.
— Ще бъде с инфрачервена камера. Дневната светлина намалява.
— Да, но кога?
— След половин час. Ще ти се обадя.
30
Летище Катсина Нигерия, Африка
21:02 ч
Веднага щом един от джиповете на бунтовниците спря под четвърти двигател, се появи комплект с инструменти, достатъчно пълен да задоволи всеки механик на „Боинг“. Увереността на Гарт леко нарасна, когато двама от хората на Мшира му помогнаха да отвори обтекателя и лъчите на фенерчетата им не откриха следи от пожар. Краката му все още бяха омекнали след привидно сигурната екзекуция преди няколко минути, а в съзнанието му се преплитаха ужас и радост, придружени от поток от сълзи, който не можеше да си обясни. Беше доволен от мрака, сгъстяващ се над бетона, и се надяваше войниците на Мшира да не са ги забелязали.