— Дръж се! Той спира! — извика надолу, когато шумът започна да утихва.
— Простреляха ме! — изкрещя в отговор пилотът.
Брайън Логан вдигна глава и видя няколко лица, които надзъртаха отгоре. Извика да пратят още някого, за да му помогне, но в същия момент под него избухна нов залп от автоматичен огън и той усети как стълбичката се заклати.
Брайън погледна надолу и осъзна, че Абът вече не е там. Отново се спусна до люка, легна по корем и подаде глава. Откри втория пилот проснат на пистата на трийсетина метра зад забавящия ход самолет. Десетина души с камуфлажни униформи се затичаха към неподвижната фигура и я сграбчиха, за да я извлекат встрани.
„О, господи!“ — изохка Брайън. Безпомощността му го вбесяваше.
Боингът се въртеше наляво, за да се подготви за излитане.
Брайън се приготви да извика на капитана да спре, но от северната част на пистата се появиха още войници. Няколко от тях крещяха и тичаха право към стълбичката. Брайън стърчеше надолу с главата от люка, приковал очи в раненото тяло на втория пилот. Войниците го оставиха в края на пистата и вдигнаха оръжията си. Един от тях се прицели в главата на Брайън на по-малко от 15 метра.
Брайън отново се издърпа вътре и се опита да прибере стълбичката, но тя не помръдваше. Той осъзна, че някъде имаше резе и то не може да се затвори, докато не я прибереше.
Чу викове и тичащи стъпки, които се приближаваха, докато боингът уверено пое на запад и двигателите отново увеличиха мощността си. Насили се да се успокои и да разгледа горния край на стълбичката. Механизмът за освобождаване беше там и той го откри в момента, в който стъпките долу трополяха на броени метри. Натисна бутона и започна да издърпва стълбичката толкова бързо, колкото можеше, но един от войниците скочи на най-долното стъпало и отново я разтегна максимално. Мъжът хвърли оръжието си на най-близкия си другар и започна да се катери. Брайън забеляза една яркожълта метална кислородна бутилка в отсека. Войникът вече се издърпваше вътре, когато Брайън откачи резетата, които придържаха бутилката. Вдигна я, замахна с все сила и я стовари върху незащитената глава на войника.
Той се строполи на пистата. Още двама войници стигнаха до стълбичката, стиснали оръжията си. Боингът отново беше поел напред и двигателите ревяха.
Брайън още веднъж се прицели с кислородната бутилка и зачака, докато ускорението се опитваше да го избута назад. Чу ядосано ръмжене и видя зареден пистолет в отвора на отсека. Логан знаеше, че ще има само една възможност да ги спре.
Джуди Джаксън беше стиснала седалката на командира с побелели от напрежение кокалчета, когато той внезапно се обърна към нея.
— Иди долу да провериш дали онзи люк е затворен.
— Люк ли?
— В електронния отсек. Бързо!
Тя напусна пилотската кабина и слезе в салона, като насила гледаше пътниците в очите, докато вървеше към зеещата дупка в пода. Никога не беше знаела, че има такъв изход. Приклекна и се опита да погледне през лабиринта от оборудване.
— Дръпни се — нареди един от пътниците, който стоеше до люка. — Докторът е долу. Слезе след втория пилот.
Тя объркано вдигна очи, после отново се обърна към отвора и промуши главата и раменете си достатъчно навътре, за да погледне.
В слабата светлина, която се процеждаше в отсека, Джуди видя човешки силует, застанал на колене до люка, докато самолетът завиваше наляво сякаш безкрайно дълго. Двигателите отново започнаха да набират мощност и тя съзря човешка глава — явно на втория пилот, да се показва над ръба на люка. В същия момент мъжът долу замахна с някакъв тежък жълт предмет към нея с невероятна сила. Прозвуча рязък трясък, който тя чу от три метра разстояние.
Джуди ахна, когато разпозна атакуващия Логан. Биеше се с пилота, за да не му позволи да влезе! Тя чу как двигателите достигат пълна мощност и усети как самолетът се устремява напред. Внезапно Логан замахна отново, и отново. Ударите хвърляха искри, когато попаднеха на метал или достигнеха оголени жици.
След няколко секунди схватката приключи. Тя видя как Логан издърпа стълбичката и затваря люка.
„Боже господи!“ — помисли си Джуди, скочи на крака и се заоглежда като обезумяла. Срещна погледите на двама от мъжете, които ядосано я бяха последвали към пилотската кабина едва преди няколко часа.