Брайън направи гримаса, докато се опитваше да забави учестеното си дишане. Дребната красива жена, която преди време се беше представила за член на екипажа, го хвана за ръката и очите й намериха неговите.
— Защо смяташ, че командирът иска да се самоубие? — попита Джени Бретсън.
Брайън я погледна.
— Вторият пилот ми разказа доста за онова, което е ставало там горе, откакто излетяхме от Лондон. Били са в състояние на окопна война. Командирът се е опитвал да кацне на най-опасните места и сега разбирам, че е искал да го направи, за да се отърве от помощника си. Когато събереш фактите, самоубийството… и убийството на всички ни… е най-вероятното обяснение.
Брайън отново усети надигащата се в него паника, докато оглеждаше лицата наоколо и осъзнаваше, че не могат да схванат обяснението му.
— Това е доста хипотетично, не мислите ли? — попита Макнотън, докато Джени Бретсън мълчаливо се вглеждаше в очите на Брайън.
„Те не разбират! Мислят, че съм луд“ — помисли си той.
— Вижте, аз не съм психиатър! Разбира се, че може да греша за мотивацията му, но реално това, което е направил и което прави в момента, е доста странно. Сигурен съм, че го разбирате. Имаме пилот в кабината, който е излязъл извън контрол и ни изложи на голяма опасност няколко пъти днес, а сега е там горе сам и може да прави каквото си поиска. Вече е среднощ, някъде в Африка, самолетът е ударен и може да е изгубил бог знае какви системи, а никой не наблюдава този побъркан. Знаем, че остави помощника си на пистата нарочно, за да умре, и ви казвам, че трябва да измислим някакъв начин да го контролираме, докато не кацнем в Кейптаун. Има ли някой, който да не е съгласен?
„Слава богу!“ — помисли си Брайън. Всички кимаха освен дребничката стюардеса, която продължаваше да изглежда скептична.
— Какво предлагаш да направим? — попита Джени Бретсън с тих и сдържан глас, докато очите й се впиваха в неговите като кадифени лазери.
— Предполагам… че не можем да използваме уредбата, без той да ни чуе, така че ще трябва да се разпръснем и да потърсим някакви пилоти.
— Защо? — попита Джени с все по-твърд глас. — Искаш да намериш някой с разрешително за „Чесна 150“, който да замени командира на „Боинг 747“? Това е повече от рисковано.
Брайън я погледна в очите, като на по-дълбоко ниво осъзнаваше, че тя прониква през контролираната му фасада и че останалите внимателно наблюдават разговора им.
— Не — отвърна той с равен глас. — Не да го замени. Да наблюдава какво прави. Ще ни трябва заместник само ако се опита да ни разбие.
Джени най-сетне кимна и Брайън усети малък прилив от облекчение да преминава през тялото му.
Джуди Джаксън беше избягала от предното кухненско помещение, когато самолетът се издигна над пистата, броени минути преди Брайън да се покаже от електронния отсек. Бързо премина покрай мрачните лица на пътниците, а после и през процедурите за влизане, които Фил Найт беше потвърдил с натискането на един бутон отвътре. Тя затвори вратата и провери ключалките.
— Остави втория пилот — констатира тя, като седна в сгъваемата седалка зад Фил.
Командирът се извърна, опитвайки се да различи лицето й в тъмното. Сиянието на инструментите се отразяваше в очите й, загледани в нищото.
— Знам — кимна той. — Мислех, че вече е на борда. Когато излитахме, го… видях отстрани. Не можах да спра.
— Знам — каза Джуди. — Видях как стана.
Той отново се обърна.
— Какво си видяла?
— Докторът, Логан. Той удари Гарт с една кислородна бутилка, когато Гарт се опита да влезе обратно.
— Какво?
Тя стисна облегалката на пилотското кресло с треперещи ръце. Фил Найт местеше трескаво поглед от таблото с инструментите към Джуди Джаксън.
— Седни… седни на онова място — нареди той. — Какви ги говориш, по дяволите?
Джуди се отпусна в празното кресло на втория пилот и повтори това, което беше видяла.
— Но защо, за бога? — попита той.
— Не… не знам.
— Защо ще иска да убива пилот?
— Той е луд, командире. Опитах се да кажа и на двама ви, но вие не искахте да ме слушате. Всичко това има нещо общо с починалата му съпруга. Мисля, че иска да ни избие.
Тя видя пребледнялото лице на Фил Найт, когато той отново се обърна да я погледне.
— Джуди, провери дали е заключена вратата на кабината. Трябва да се обадя на компанията.