— Заключих я.
Фил издърпа сателитния телефон от поставката му. Дисплеят беше осветен, но връзка нямаше, в слушалката се чуваше само пукането на статично електричество.
— По дяволите!
— Какво? — попита тя с разтреперан глас.
Той я изгледа, сякаш тя беше причината за раздразнението му.
— Сателитният телефон не работи. Без него не мога да се обадя на диспечера.
— Какво ще правим? — попита Джуди с несигурен глас, а ревът на въздуха около тях сякаш я притискаше. — Пътниците са на негова страна.
Фил плъзна очи по инструментите, за да се увери, че самолетът все още се изкачва. Всички светлини за отворени врати бяха изгаснали и дори четвърти двигател работеше стабилно. Но проблемите не намаляваха. Ако можеше да се вярва на Джуди, на борда имаше опасен луд, който беше изхвърлил втория му пилот от самолета и го беше оставил сам. Поне вратата беше от новата модифицирана версия. Никой не можеше да мине през нея или поне така му бяха казали. И все пак, ако това се окажеше лъжа, той нямаше пистолет, с който да се защитава.
„Как ще обясня, че съм го изоставил?“
Въпросът го нападна като змия, изскочила от тъмните ъгли на разума му. За момент затвори очи, за да го прогони. Щеше да се справи с него по-късно.
Идеята, че един пътник може да нападне Гарт Абът и да го изхвърли през борда, изглеждаше прекалено странна, за да е истинска. Можеше ли да се вярва на твърденията на Джуди Джаксън?
Но той самият беше видял втория пилот на пистата!
И все пак, нали Абът беше докладвал по радиостанцията, че вече е на борда? „Чух го да казва това“, спомни си Фил. Абът се беше върнал на борда, но някак си отново се беше озовал на пистата и в светлината на този факт разказът на Джуди беше още по-достоверен.
А не беше ли точно Джуди онази, която го беше видяла да влиза в електронния отсек? Защо ще го прави иначе, освен за да нападне втория пилот?
„Това не е истина!“ — помисли си Фил, като хвърли поглед на таблото и набързо пресметна наум разстоянието, времето и горивото. Осъзна, че става все по-малко вероятно да достигне Кейптаун, преди да му свърши керосинът. Пристигането щеше да зависи от ветровете. Ако продължаха на юг и горивото свършеше, къде щеше да кацне? Със сигурност все още бяха по-близо до Европа, отколкото до Кейптаун.
„Може би трябва да обърна“ — помисли си той.
Фил си помисли за нигерийските диспечери. Не беше разговарял с тях и осъзнаването на този факт го накара да се почувства неудобно. Изкачваше се в нигерийското въздушно пространство без разрешение или дори най-обикновено обаждане по радиото.
„Глупав ход!“ — укори се той. Натисна бутона за предаване и отправи няколко повиквания, но те останаха без отговор. Настрои радиостанцията на друга честота и опита отново, но все така не чуваше нищо. Радиостанциите очевидно не работеха.
„И сега какво?“ — помисли си Фил.
— Какво става? — попита Джуди.
— Радиостанциите не работят! Не мога да говоря с никого.
Фил почувства, че ръката му леко трепери. Трябваше да се успокои.
— Какво… какво ще правим, капитане? — притисна го Джуди.
— Вече зададе този въпрос! — отсече той, а уредбата в кабината иззвъня.
Отново усещаше, че ситуацията го притиска, контролира го и го кара да изпада в паника.
Фил грабна слушалката и я притисна към ухото си, като очакваше всеки друг, но не и Брайън Логан.
— Командирът ли се обажда? — попита Логан с нисък и заплашителен глас, като дишаше тежко.
— Да. Кой е там?
— Знаеш много добре кой е, убиецо! И знаеш много добре какво направи.
Последваха няколко мига напрегната тишина, преди Фил да измисли отговор.
— За какво говориш? Какво искаш, докторе?
— Ти остави втория си пилот да умре навън! Простреляха го два пъти. Казах ти да спреш, за да изляза и да го прибера, и ти ме чу, но въпреки това продължи.
— Не знам какви, по дяволите, ги дрънкаш, Логан, но имам достатъчно свидетели, за да искам смъртна присъда за теб самия. Никой не е застрелял Абът. Ти си го пребил с кислородна бутилка и за това ще отидеш в газовата камера.
Отговорът се забави с няколко секунди.
— Ти наистина си луд — каза Логан накрая. — Опитвах се да държа войниците навън. Удрях по войници, копеле такова.
— Тогава къде е вторият ми пилот?
— Ти го остави! Слушай, не знам какъв ти е проблемът, но тук, долу, има триста пътници, които от този момент вземат властта в този самолет, кучи сине, и от сега нататък ще правиш точно това, което ти казваме, няма да спираш никъде повече, няма да лъжеш и да играеш номера.