„Готово! — помисли си той. — Изпращам сигнал за отвличане. Сега целият свят ще разбере.“
Очите му се плъзнаха по контролното табло на ACARS, телеметричната система за локализация на самолета, която постоянно беше в сателитна връзка с компанията. На конзолата имаше малък принтер, който можеше да изплюва информация за времето, летищата и кратки съобщения, и малка клавиатура за изпращане на съобщения от самолета. Може би все още работеше. Фил включи автопилота и се наведе, като бавно набираше думите, които искаше да видят в Денвър.
Пътнически бунт на борда. Отвлечен от ядосани пътници. Втори пилот Абът очевидно тежко ранен и изхвърлен при излитането от Нигерия от пътника Логан, който е начело на бунта. Получих заплахи и заповед да продължа към Кейптаун, но трябва тайно да се върна в Лондон поради недостиг на гориво. Моля за въоръжена намеса при пристигането. Старшата стюардеса е барикадирана в пилотската кабина заедно с мен и има брадва. Не знам дали са въоръжени, но приемам, че ще използват сила. Други пилоти на борда заплашват да ме заместят. Радиостанциите не работят.
След като завърши набирането, той натисна бутона за изпращане и се вторачи в екрана, докато се появи малкият символ, който потвърждаваше получаването на съобщението от спътниците в орбита.
Фил огледа предния панел и премести поглед навън. Нямаше луна и земята беше тъмна, с изключение на откъслечните светлини от нарядко разположените африкански села. Той се протегна към таблото и завъртя лоста за насочване, като го обръщаше градус по градус и наблюдаваше лекия ляв завой на боинга, докато самолетът почти недоловимо започна да се отклонява от програмирания си курс към Кейптаун.
32
Централно разузнавателно управление Лангли, Вирджиния
15:15 ч
Бързо нарастващият екип на ЦРУ се настани в една конферентна зала и възстанови връзката с Националната разузнавателна служба на петнайсетина километра оттам, в Шантили. Крис Мариот, старши аналитик с двайсет години стаж в африкански операции, включи телефона към една колона.
— Сандра Колингс от Шантили, Крис — прозвуча женски глас. — Получихме последните предавания. Ситуацията започва да става доста странна, дори да не наблюдавахме целия въздушен трафик в Африка. Боингът отново излетя и очевидно поема курс на юг към Кейптаун, но не говорят с никого по авиационните радиостанции, а компанията им не може да се свърже с тях по сателитния телефон. Излетели са без разрешение от въздушен контрол, а после са започнали да предават международния код за повреда в радиостанцията, 7600, по транспондера си. При последното преминаване на спътника в Катсина се виждат автобусите, спрени до летището. Четирийсет и три минути по-късно автобусите се отдалечават на юг от летището и изглеждат пълни с хора. От няколко прозореца се подават ръце, които изглеждат на хора от бялата раса. Освен това на летището се вижда изоставена надуваема пързалка, захвърлена встрани от пистата.
— Ти предполагаш — започна Крис, като наблюдаваше лицата на останалите хора в стаята, — че бунтовниците са натоварили пътниците през аварийната пързалка в автобусите?
— Да — отвърна Сандра Колингс. — Още е рано за заключения, разбира се, но основните парчета от мозайката са налице. Защо е излетял самолетът, ако всички на борда са взети за заложници? Ако сме прави и вторият пилот е бил застрелян, тъй като в този полет е имало само двама пилоти, командирът трябва да е излетял сам. Авиокомпанията потвърди, че на борда не е имало резервни или пътуващи гратис пилоти или поне на тях не им е известно. Освен това „Меридиън“ потвърди, че този командир не обича да поема рискове, въпреки че според мен може да се е паникьосал и просто да е искал да изчезне оттам. Но най-важното е на какво се дължи радиомълчанието. Независимо дали пътниците са на борда, или не, защо екипажът не крещи по всички възможни радиостанции, за да каже на компанията си какво се е случило?
— На живо ли виждате самолета, така да се каже? — попита Крис Мариот.
— Точно така — отвърна Сандра. — Използваме няколко различни спътника и методи за дигитално възстановяване, но го наблюдаваме постоянно и сега изведнъж и четирите двигателя работят чудесно. Освен това не сме сигурни, че самолетът е бил в състояние да излети от сравнително късата писта в Катсина с пътници на борда. Триста и повече пътници тежат почти двайсет и пет хиляди килограма. Вероятно самолетът е излетял без пътниците, а може би и без екипажа си.