Много благодарности на Джейми Рааб, издател от „Уорнър Букс“ и редактор на предишния ми роман „На север“. Всичко, което научихме заедно, докато пътувахме на север, направи пътуването в този роман много по-леко и за двамата.
Аз пиша романите си на ръка, но някой трябва да препише нечетливия почерк, преди ръкописът да замине за издателството. Благословен съм с две жени, които могат да четат почерка ми (и мислите ми), които разбират от правопис и пунктуация и ми помагат с редакционния си коментар. Това са моите две отлични помощнички Даян Франсиз и Патриша Чичестър, които правят живота ми несравнимо по-спокоен. Много ви благодаря.
Много благодарности дължа и на моя добър приятел Боб Уайтинг, полицейски комисар на Олд Бруквил, задето ми обясни как функционира полицейското управление на това градче.
Признателен съм също на бригаден генерал (о.з.) Стенли М. Уланоф, задето ме снабди с множество статии и оригинални проучвания за катастрофата на полет 800 на ТУЕ.
Много благодаря и на Маркъс Уилхълм, изпълнителен директор на „Букспан“, за съветите и подкрепата му през годините. Нашето приятелство излезе извън рамките на деловите отношения още от самото ни запознанство.
И накрая, но никога на последно място, благодаря на сина си Алекс Демил. Когато през 1977 г. започнах да пиша, Алекс не можеше да чете, главно защото още не беше роден, но навакса изгубеното време и сега ми дава творчески съвети. Именно той измисли идеалния край на романа и ми помогна да се измъкна от безизходицата, в която се бях натикал. С енергията на двайсет и четири годишните Алекс пише свой роман и сценарии, редактира и снима филми и работи в кинопроизводството. Желая му късмет, щастие и успех във всички творчески начинания.
Следните хора направиха щедри дарения на благотворителни институции в замяна на използването на имената им за някои герои в романа. Ако сте се питали защо има толкова много италиански женски имена, ето ви отговора: заради Сюзан Корва, която направи дарение на Лонгайландското лутеранско училище, Мари Губитози (Лонгайландската филхармония), Дженифър Лупо (Правния център „Тоуро“), Роксан Скаранджело (Асоциацията на болните от мускулна дистрофия) в памет на нейния приятел Майк Байър, който почина от болестта на Лу Гериг (амиотрофична латерална склероза). Благодаря и на Дик и Мо Карнс, които направиха дарение на гимназията „Шаминейд“, Робърт Грифит (Общинския фонд на Гардън Сити в помощ на роднините на жертвите от удара срещу Световния търговски център — дарение в памет на Лайъм Грифит), Лесли Роузънтал (фонда „Кантър Фицджерълд“ в помощ на роднините на жертвите от удара срещу Световния търговски център), семейство Сайбън (Лонгайландски музей на децата — дарение в памет на Сидни Р. Сайбън), Том Спрък (различни дарения и добри дела) и Изабел Селесте Уилсън (кооперативното целодневно училище „Розлин Тринити“).
Много благодаря на тези благодетелни и обществено ориентирани хора. Надявам се, че вашите втори същности са ви харесали и ще продължите да подпомагате достойни каузи.