Капитан Спрък замълча за миг и на лицето му се изписа замислено изражение.
— Погледнах платното и нещо в небето на югозапад привлече вниманието ми. Ярка светлина, която бързо се издигаше. Беше червеникавооранжева и може би идваше от точка отвъд хоризонта.
— Чухте ли нещо?
— Не. Светлината идваше от океана към сушата и общо взето се движеше към мен. Издигаше се под остър ъгъл, може би трийсет и пет, четирийсет градуса, и като че ли ускоряваше, въпреки че това е трудно да се определи заради ъгъла и отсъствието на твърди отправни точки. Но ако трябва да определя скоростта, предполагам, че е била около сто възела.
— И за колко секунди… пресметнахте всичко това? — попитах аз.
— Около три. В кабината на бомбардировач изтребител пилотът разполага с около пет.
Преброих до три наум и разбрах, че това е повече време, отколкото имаш, за да избегнеш куршум.
— Но както казах на ФБР, имаше прекалено много променливи и неизвестни величини, за да съм абсолютно сигурен в изчисленията си — прибави капитан Спрък. — Не знаех изходната точка на обекта, нито точната му големина и разстояние, затова само можех да предполагам каква е скоростта му.
— Значи всъщност не сте сигурен какво сте видели.
— Знам какво съм видял. — Той погледна през прозореца. — Виждал съм достатъчно вражески противовъздушни ракети, изстреляни срещу мен и другарите от моята ескадрила, за да придобия представа за тези неща. — Спрък напрегнато се усмихна. — Когато летят срещу теб, изглеждат по-големи, по-бързи и по-близо, отколкото са в действителност. — И прибави: — Делиш на две. Усмихнах се.
— Веднъж срещу мен бяха насочили една малка берета. Помислих я за магнум триста петдесет и седем.
Той кимна.
— Но категорично сте видели червена светлина, така ли?
— Сигурен съм. Ярка червеникавооранжева светлина и на върха й имаше бяла точка, което предполага, че съм видял точката на възпламеняване на твърдо гориво и червено-оранжева горяща материя.
— Без майтап?
— Без майтап.
— Но видяхте ли… ракетата?
— Не.
— Дим?
— Валмо бял дим.
— Забелязахте ли самолета, боинга, който по-късно е катастрофирал?
— Забелязах го малко преди да се съсредоточа върху светлината. Виждах отблясъка — последните слънчеви отражения в алуминиевия му корпус, и виждах сигналните му светлини, както и четирите инверсионни следи.
— Добре… да се върнем на ярката светлина.
— Внимателно наблюдавах червено-оранжевата светлина, която продължаваше да се издига в небето…
— Извинявайте. Какво беше първото ви впечатление?
— Първото, второто и последното ми впечатление беше, че това е противовъздушна ракета.
— Защо? Защо не падаща звезда? Мълния? Фойерверк?
— Беше противовъздушна ракета.
— Повечето хора са казали, че първото им впечатление било за фойерверк.
— Не само че беше ракета, но беше и самонасочваща се. Движеше се по едва забележим зигзаг, като че ли коригираше курса си, после намали скоростта за половин секунда и отчетливо зави на изток — към мен, — след това сякаш изчезна, навярно зад облак или беше изхабила горивото си и беше станала балистична, а може целта й да я е скрила от погледа ми.
Целта. Един боинг 747 на ТУЕ, обозначен като полет 800 за Париж, с двеста и трийсет души на борда, се беше превърнал в цел.
И двамата замълчахме и през това време обмислих думите на капитан Томас Спрък. И както сме научени да правим, анализирах цялостното му поведение, искрения му вид и интелигентността му. Капитан Спрък получи високи оценки по всички точки на свидетелска благонадеждност. Само че добрите очевидци понякога се прецакват накрая — като един адски интелигентен мъж, който започна като отличен свидетел в случай с изчезнал човек, но след показанията си изложи своята теория, че изчезналият бил отвлечен от извънземни. Надлежно го бях отбелязал в доклада си със звездичка, пояснявайки, че не съм напълно убеден.
Очевидците също започват да се объркват при разпит, затова попитах капитан Спрък:
— Кажете ми пак на какво разстояние от вас беше обектът.
— Както казах, предполагам, но не съм сигурен, че идваше отвъд хоризонта, който в спокойно море е зрителна линия с дължина около десет километра — търпеливо отговори той. — Но може да е идвал от по-далеч естествено.
— Значи не сте видели изходната точка на… да речем, изстрелване?
— Не.
— Как би изглеждала тя? Искам да кажа, колко светлина би се отделила?