— Оближи ме.
Бъд облиза виното от твърдия й корем и гърдите й, прокара език по зърната й.
След няколко минути Джил се надигна.
— Лепкава съм. Хайде да се изкъпем.
Той се изправи.
— Трябва да тръгваме. Ще вземем душ в хотела.
Джил не му обърна внимание. Изкачи се на дюната и погледна към океана.
— Хайде, нагласи камерата и да идем да се изкъпем в морето. Бъд знаеше, че няма смисъл да спори, затова бързо отиде при видеокамерата, спря я, после пренесе триногата на върха на дюната и заби крачетата й в пясъка.
Огледа океана и небето. Гаснещите слънчеви лъчи все още огряваха хоризонта, ала морето и водата вече бяха тъмносини и лилави. Започваха да блещукат звезди. Забеляза мигащи светлинки на високо летящ самолет и сияние на голям кораб в далечината. Вятърът се усилваше и охлаждаше потното му голо тяло.
Джил погледна през окуляра и натисна бутона за сумрак, после настрои автофокуса на безкрайност. Накрая включи на запис.
— Невероятно е красиво.
— Хайде да не ходим на плажа голи — каза Бъд. — Може да има хора.
— И какво от това? Щом не ги познаваме, кой го е грижа?
— Все пак дай да си вземем дрехи…
— Живей опасно, Бъд.
Тя се спусна от дюната и заподскача по полегатия плаж. Бъд я проследи с поглед. Възхищаваше се на съвършеното й голо тяло, докато тя тичаше към водата. Джил се обърна към него и извика:
— Хайде!
Бъд се спусна по плажа. Чувстваше се глупаво да тича гол и оная му работа да се развява на вятъра.
Настигна я на самия бряг и Джил го накара да се обърне към камерата и размаха ръце.
— Бъд и Джил плуват с акулите. — После го хвана за ръка и двамата нагазиха в спокойния океан.
Първоначалният шок от студената вода отстъпи мястото си на приятно усещане за пречистване. Спряха, когато солената вода стигна до хълбоците им, и почнаха да се плискат отпред и отзад.
Джил погледна навътре в морето.
— Вълшебство.
Бъд застана до нея и двамата заедно се взряха напред, хипнотизирани от ширналото се гладко море и аленото небе.
Надясно Бъд забеляза мигащи светлинки на самолет — на петнайсетина километра от Файър Айлънд, на височина четири хиляди — четири хиляди и петстотин метра. Приближаваше се и последните лъчи на залязващото слънце се отразяваха от крилете му. Оставяше четири бели следи в тъмносиньото небе и Бъд предположи, че е излетял от летище „Кенеди“ на стотина километра западно от тях и че лети към Европа. Моментът изискваше романтичност и Бъд каза:
— Ще ми се двамата да летяхме с тоя самолет за Париж или Рим.
Тя се засмя.
— Ти се паникьосваш, когато отиваш за един час на мотел. Как ще обясниш заминаването си за Париж или Рим?
Бъд се ядоса.
— Не се паникьосвам. Просто съм предпазлив. Заради теб. Хайде да тръгваме.
— След малко. — Джил го ощипа по задника. — Тоя видеозапис ще е истинска сензация.
Той все още беше ядосан и не отговори.
Тя хвана пениса му.
— Хайде да го направим тук.
— Хм… — Бъд погледна към плажа, после към камерата на върха на дюната.
— Хайде. Преди да се е появил някой. Точно като оная сцена в „Оттук до вечността“.
Той имаше милион основания да не правят секс на плажа, ала Джил здраво бе стиснала единствената причина да го направят.
Тя го хвана за ръка и го поведе към брега, където слабият прибой плискаше мокрия пясък.
— Легни.
Бъд се изтегна на пясъка; морето обливаше тялото му и се отдръпваше.
Джил му се качи и започнаха да се любят бавно и ритмично, както й харесваше — тя вършеше повечето работа, със собственото си темпо.
Бъд малко се разсейваше от вълните, които заливаха лицето и тялото му, и се притесняваше, че е гол на плажа. Ала скоро хоризонтите на света му се свиха до мястото между краката им и той нямаше да забележи дори да ги залееше цунами.
След минута тя свърши и Бъд се изпразни в нея.
Джил полежа няколко секунди отгоре му, тежко задъхана, после го яхна и седна. Понечи да каже нещо, ала се вцепени и се вторачи в далечината.
— Какво…
Бъд бързо се надигна и проследи погледа й, като се обърна през дясното си рамо.
Нещо се издигаше от водата и му трябваше миг, за да го определи като червеникавооранжев огнен език, оставящ следа от бял дим.
— Какво, по дяволите?… — Приличаше на фойерверк от Четвърти юли, но пламъкът беше огромен, прекалено огромен — и излизаше от водата.
Проследиха с поглед бързото му издигане. Пламъкът набра скорост и сякаш започна да се движи на зигзаг, после зави.
Изведнъж в небето проблесна светлина, последвана от грамадно огнено кълбо. Те скочиха и хипнотизирано продължиха да се взират нагоре. От мястото на експлозията се посипа дъжд от огнени останки. След около половин минута грохотът на двата взрива последователно се понесе над водата и стигна до тях. Те инстинктивно се свиха. След това настъпи тишина.