Изслушах телефонния си секретар. Беше се обаждал един мой информатор от палестински произход с псевдоним Джербил, който имал важни сведения за мен и не можел да ги предаде по телефона.
Господин Емад Саламех всъщност беше почти безполезен източник на информация и никога не можех да отгатна дали просто иска да се чувства важен, дали е двоен агент, или само има нужда от някоя и друга двайсетачка отгоре. Може пък просто да ме харесваше. Знам, че харесваше италианската храна, защото винаги избираше италиански ресторант да го черпя обяд или вечеря.
Последните двама души, които се бяха обаждали, бяха затворили и телефоните им не се появиха на идентифициращото устройство — нещо, което винаги ме интригува.
Прегледах документите върху бюрото.
Най-голямото ми предизвикателство в тая работа беше да измислям какво да върша. Както веднъж е казал един мъдрец (аз), „Проблемът с това да не вършиш нищо е, че не знаеш кога си приключил“.
В детективската работа винаги има за разследване стари и нови убийства, докато с терористичните удари се опитваш да изпревариш престъплението.
След случая с Асад Халил преди година бях придаден към специална група, в която участваше Кейт и чиято единствена задача беше да работим по въпросния случай.
Обаче след изтичането на годината уликите и следите бяха изстинали. Тъй като не искаше да пилее държавни пари, нашият шеф Джак Кьоних беше започнал да възлага различни задачи и на нас с Кейт, и на другите агенти от групата.
КТС ме бе назначила като специалист по убийствата в случай, че бъде извършено убийство, свързано с терористичен акт, само че след историята с Халил нямаше нищо ново и сега задълженията ми се свеждаха главно до наблюдение, с каквото се занимаваха повечето ченгета от НЙПУ във ФБР. Кейт участваше в анализа на заплахите, каквото и да означаваше това.
По-рано специалната група си имаше собствено местенце до командния и контролен център на тоя етаж и работехме съвсем близо един до друг. Аз седях точно срещу Кейт и всеки ден можех да зяпам красивите й сини очи. Обаче сега бяхме разделени и трябваше да гледам Хари Мълър, бивш полицай от разузнавателната група в НЙПУ.
— Хари, какво означава „умерен арабин“? — попитах го.
Той ме погледна.
— Какво?
— Арабин, който е останал без боеприпаси.
Хари се захили.
— Казвал си ми го. — После ме посъветва: — Трябва да внимаваш какво приказваш. Каква е разликата между арабски терорист и жена в мензис?
— Каква?
— С арабския терорист можеш да се разбереш.
Захилих се.
— И ти си ми го казвал. Две слабости. И расова, и полова обида. Трябва да отбележа, че арабската и мюсюлманската общност в Ню Йорк сигурно се състои от деветдесет и осем процента честни и почтени граждани и един процент полезни идиоти, които вършат работа на другия един процент кофти копелета.
Общо взето, аз наблюдавам и разпитвам полезните идиоти и когато попадна по дирите на кофти копелета, трябва да ги предавам на ФБР, което понякога осведомява ЦРУ, което също би трябвало да осведомява ФБР за интересни открития. Обаче в действителност те не се държат взаимно в течение и определено не държат в течение мен. Това е адски досадно и беше една от причините да не си падам по тая работа, след като Кьоних разтури специалната група. И може би беше една от причините Кейт да ме зариби със самолетната катастрофа. И една от причините да налапам стръвта.
Що се отнася до ЦРУ, те имат агенти, придадени към КТС, като покойния Тед Наш, обаче те не се мяркат много насам, защото кабинетите им са на друг етаж и оттатък улицата, на Бродуей 290, и идват в спецчастта само при нужда. Най-доволен съм, когато ги няма, и в момента не виждах никой от тях.
— Какво прави вчера? — попита ме Хари.
— Ходих на панихидата на жертвите от катастрофата на боинга на ТУЕ на Лонг Айлънд.
— Защо?
— Кейт е участвала в следствието. Ходи всяка година. Ти работил ли си по тоя случай?
— Не.
— Петстотин души си скъсват задника от бачкане и накрая се оказва, че било механична повреда.
Хари не отговори.
— Понякога тая работа ни прави параноици — прибавих.
— Не достатъчно.
— Така е. По какво работиш?
— Някакво глупаво ислямско благотворително дружество в Астория — отвърна Хари. — Изглежда, източват пари към някаква терористична групировка в чужбина.
— Това незаконно ли е?
Той се засмя.
— Откъде да знам, по дяволите? Предполагам, че е незаконно да се събират пари за едно и с тях да се върши нещо друго. Това все нарушава някой федерален закон. Проблемът е, че парите отиват за привидно законна благотворителна организация в чужбина и после ги прехвърлят там, където не трябва. Все едно да се опиташ да разбереш чековата книжка на жена ми. Обаче счетоводните спецове от ФБР си падат по тоя случай. А ти какво правиш?