— Вече съм решил да не я оставям на мира. Намирам се на следващия етап, когато задавам въпроси.
— Е, да, имаш около седмица, докато ония от двайсет и осми етаж започнат да задават въпроси на теб.
— Наясно съм. Няма проблем. Но ти благодаря за загрижеността. Добре, просто си помислих, че ще ми дадеш едно рамо. Разбирам. — Погледнах си часовника. — Имам среща с Кейт за обяд.
Той също си погледна часовника и запали нова цигара.
В продължение на минута и двамата мълчахме, после Дик каза:
— Първо, нека се разберем — аз не вярвам, че по самолета е била изстреляна ракета, нито че е имало официално засекретяване или заговор. Обаче делото тръгна в погрешна посока. Още отначало беше политически натоварено. Хора, които мразеха Клинтън, искаха да представят случая като терористичен удар, все едно че правителството го крие, защото не му стиска да признае пропуските в сигурността или няма кураж да отговори на удара.
— Ясно. Не съм участвал в следствието, обаче съм чел „Поуст“.
Той се усмихна принудено.
— Иначе феберейците бяха адски арогантни — заобикаляха хората от Националната служба за безопасност на транспорта и даже флота, бреговата охрана и местната полиция, което доведе до много дрязги и наранено самолюбие, а това от своя страна стана причина за разпространение на слухове за засекретяване, изчезнали веществени доказателства, некадърни следствени методи и какво ли не още. После се намеси ЦРУ и е излишно да ти обяснявам колко червени флагчета бяха вдигнати. Общо взето, следствието си беше чисто състезание на всички равнища. Прибави към това роднините на жертвите и средствата за масова информация и получаваш ситуация с оскърбени и ядосани хора. В края на краищата обаче всички се осъзнаха и следствието стигна до вярното заключение. — Дик замълча и прибави: — Наистина е било злополука.
— Смяташ ли?
— Категорично.
— Тогава защо пет години след приключването му делото още е толкова деликатно, дори само да го обсъждаме?
— Току-що ти казах — всички бяха бесни на всички останали. Всеки защитава методите, които е използвал, за да стигне до заключението. Просто хората си пазеха гърбовете и се пазеха от многобройните грешки, които са допуснали.
— Значи, с други думи, никой не е имал какво да крие — само им е трябвало време, за да си изяснят нещата.
Той се усмихна.
— Да, нещо такова.
— Защо в следствието са участвали толкова много хора от ЦРУ?
Дик сви рамене.
— Сигурно защото отначало приличаше на удар от чуждестранен противник. Това е в ресора на ЦРУ. Нали така?
— Да. Защо са направили оня тъп филм?
— Не знам. Така и не разбрах. Не отдавай прекалено голямо значение на това.
— Добре. Освен всички гореспоменати териториални борби между държавни инстанции и гафовете, проблемът, както го виждам аз, са очевидците. Искам да кажа, без очевидците възстановката в калвъртънския хангар и лабораторните изпитания щяха да имат окончателната дума за експлодирането и катастрофата на самолета. Нали?
Дик известно време си игра с лъжичката, после потвърди:
— Да.
— Ти си разпитвал очевидци. Нали?
— Да.
— Колко?
— Десет.
— Колко бяха видели издигащата се светлина?
— Шестима.
— И ти стигна до заключението…
Той ме погледна.
— Шестимата бяха убедени, че са видели нещо да се издига от водата — някаква светлина — и че тя е стигнала близо до самолета, който впоследствие избухнал.
— Това съответства ли на извода за случайното взривяване на главния резервоар?
— Виж, Джон, десетки пъти сме го обсъждали с хора от ФБР и ЦРУ, стотици пъти съм го превъртал в главата си и… — Дик се усмихна — десетина пъти с жена си. Какво да ти кажа? Че случайната експлозия е измислица ли? Няма да ти го кажа. Наистина смятам, че са налице доказателства за късо съединение, което е взривило горивните пари.
— Ясно. Обаче каква ще да е причината за късото съединение?
— Оголена жица.
— Или може би кинетична ракета, пробила климатиците.
— Изобщо нямам намерение да обсъждам тая възможност.
— Добре, тогава да се върнем на свидетелите. Какво са видели?
— Не знам. Те също не знаят. Обаче въз основа на стотици години детективска работа съдя, че са видели нещо. Някакво светлинно явление в небето. Какво е било ли? Проклет да съм, ако знам. Може да е било падаща звезда или фойерверки, които някой идиот е изстрелял от яхтата си. А случилото се после си е чисто съвпадение. Както се казва във филма на ЦРУ, може да са видели пламтящо гориво или самия горящ самолет.