— Накъде водят?
— Аз ще се оправя с тях. Ти си имаш достатъчно работа. Ще ти се обадя, когато сме готови.
— Ако се сетиш.
Той се засмя, после каза сериозно:
— Винаги, щом си те спомня проснат на улицата, окървавен…
— Пак ти благодаря, че ми спаси живота. Благодаря ти, че ме насочи към контратерористичната спецчаст, където се запознах с Кейт. Забравям ли нещо?
— Едва ли. Ние не си броим услугите, Джон. Знаеш го. Когато ти трябва услуга, аз съм тук и когато на мен ми потрябва услуга, ти ще си на мое разположение. Е, с какво мога да ти помогна?
— Забравих.
Дом се засмя.
— Нещо ново със случая Халил?
— Не.
— Тоя нещастник ще се появи, когато най-малко го очакваш.
— Благодаря. Виж… — Телефонът изщрака и пуснах нова монета. — Спомняш ли си Мари Губитози?
— Да. Защо? Разкошен задник. Оня Куловски или Кулаковски я тъпчеше. Помниш ли? Той беше женен и жена му научи, и…
— Да. Виж, трябва да я намеря. Сега е омъжена…
— Знам. Омъжи се за човек, който не е от службата. Живее на… Струва ми се, на Стейтън Айлънд. Защо ти е?
— Не знам, докато не я намеря.
— Нима? И защо искаш аз да я намеря? Можеш да я намериш за по-малко от час. И защо се обаждаш от уличен телефон? Какво има, Джон? Загазил ли си?
— Не. Върша нещо странично.
— А стига бе! И от чия страна?
Погледнах си часовника. Ако исках да хвана ферибота в три часа за Стейтън Айлънд, трябваше да прекъсна Фанели, обаче това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
— Не мога да говоря по телефона, Дом. Другата седмица ще му ударим по няколко бири. Дотогава се свържи с Мари и ми се обади по мобифона.
— Чакай малко. Имам известно влияние в Колелото.
Той ме включи на изчакване. Колелото е отдел „Личен състав“ на Полис Плаза 1 и не съм сигурен защо му викат така, а след двайсет години в управлението няма да се правя на новобранец и да питам. Трябваше да попитам навремето. Във всеки случай, ако познаваш някого там — а Дом Фанели познаваше по някого навсякъде, — можеш да прескочиш червената лента и моментално да получиш нужния отговор.
Фанели се върна на телефона.
— Мари Губитози всъщност не е напуснала работа, а от януари деветдесет и седма е в отпуск по майчинство. Новото й име е Лентини. Омъжила се е за италиански емигрант. Мама е доволна. Опитвам се да си спомня какво стана с Ковалски и жена му, когато тя научи…
— По дяволите, дай ми телефонния й номер, Дом.
— Дадоха ми само номера на мобифона й. Без адрес. Готов ли си? И ми го продиктува.
— Благодаря — казах. — Ще ти се обадя другата седмица.
— Хубаво. Или още по-скоро, ако успееш да нагазиш в дълбоките лайна. Трябва да ми обясниш за какво става дума.
— Непременно.
— Пази се.
— Винаги се пазя. — Затворих, пъхнах нова монета и набрах номера. След три иззвънявания отговори женски глас.
— Ало?
— Мари Губитози?
— На телефона. Кой се обажда?
— Джон Кори. Работили сме заедно в участъка в Южен Манхатън.
— А… да. Какво има?
Чувах да пищят поне две деца.
— Трябва да поговоря с теб за един стар случай. Може ли да се срещнем някъде?
— Да бе, веднага. Намери ми детегледачка и цяла нощ ще пия с теб.
Засмях се.
— Всъщност жена ми може да гледа децата.
— Искаш да кажеш, че жена ти адвокатката ще ми гледа децата?! Колко взима?
— Разведох се с нея. Имам си нова.
— Без майтап? Знаеш ли какво ще ти кажа — първата беше надута. Помниш ли купона по случай пенсионирането на Чарли Крибс?
— Да. Оная вечер тя не беше съвсем на себе си. Виж, защо просто не дойда у вас, ако е удобно? На Стейтън Айлънд, нали?
— Да… Обаче децата са диви…
— Обичам деца.
— Не и тия двете. Не мога ли да ти помогна по телефона?
— Предпочитам да поговорим на четири очи.
— Ами… Джо… мъжът ми не иска да върша полицейска работа.
— Ти си в отпуска по майчинство, Мари. Не си напуснала службата. Хайде да не усложняваме нещата.
— Да… добре… Ей, ти не се ли пенсионира?
— Пенсионирах се.
— И защо се върна?
Не исках да й отговарям, обаче се налагаше.
— Сега съм в КТС. Нещатен агент. Последва кратко мълчание.
— Работих в спецчастта за по-малко от година, при това само по два случая — отвърна накрая тя. — Кой от тях те интересува?
— Другият. Пак мълчание.
— Имам чувството, че не си официално по служба.
— Не съм. Следствието е приключено. Знаеш го. Получих името ти от друг колега. Трябва да поговоря с теб. Неофициално.
— От кой колега?
— Не мога да ти кажа. Няма да издам и твоето име. Обаждам се от уличен телефон и монетите ми свършват. Ще ти отнема само половин час.