— Не, господине. Не и през лятото. — И прибави: — Елате наесен, ако искате набързо да се потъркаляте в чаршафите на половин цена.
Не каза точно тия думи, но смисълът беше същият.
— За една нощ — отвърнах аз.
— Ясно. — Служителят плъзна регистрационен талон и химикалка по плота и видях, че има маникюр. Заех се да попълня талона — хартията имаше твърда гланцова повърхност, по която оставаха отпечатъци, ако някой си направеше труда да ги снеме.
— Как ще уредите сметката си, господине? — попита ме служителят, който според месинговата табелка се казваше Питър.
— В брой.
— Отлично. Ще ми дадете ли кредитна карта, за да направя ксерокопие?
Побутнах талона към него.
— Не вярвам в кредитните карти. Обаче мога да ви дам петстотин долара в брой като депозит.
Той хвърли поглед към талона, после към мен.
— Отлично, господин Кори. Може ли да снимам шофьорската ви книжка?
— Не я нося. — Поставих визитката си върху плота. — Ето картичката ми.
Младежът погледна визитката, която носеше логото на ФБР, и се поколеба.
— Имате ли някакъв друг документ за самоличност?
Носех служебната си карта естествено, обаче исках да видя дали ще успея да наема стая като дон Жуан.
— Името ми е избродирано на бельото ми. Искате ли да го видите?
— Господине?
— Това е, Питър. В брой за стаята, депозит и визитката ми. Трябва ми стая. — Пъхнах две двайсетачки в дланта му. — Това е за труда ти.
— Добре, господине… — Той прибра парите, извади изпод плота кочан квитанции, започна да попълва нещо, после пак погледна визитката ми, за да препише името. — От… ФБР ли сте?
— Да. Всъщност не ми трябва стая. Искам да разговарям с господин Роузънтал. — Показах му служебната си карта, колкото да види снимката. — Тук съм по служба.
— Добре, господине… може ли да…
— Господин Роузънтал. Благодаря. Питър набра трицифрен номер и каза:
— Сюзан, един господин от ФБР иска да види господин Роузънтал. — Замълча и изслуша отговора. — Не… Аз не… Добре. — Младежът затвори. — Госпожица Корва, помощничката на господин Роузънтал, ще слезе всеки момент.
— Страхотно. — Взех си визитката и регистрационния талон от плота и ги прибрах в джоба си, ама какъвто съм си добряк, му оставих четирийсетачката за следващия маникюр. Огледах се — във фоайето имаше много тъмен махагон, саксии с растения, тежки мебели и дантелени завеси.
Отворената двукрила врата наляво водеше към бар-ресторанта, в който обядваха гости. Замириса ми на храна и коремът ми изкурка.
Надясно имаше друга двукрила врата, която водеше до дневна и библиотека, както беше споменала Мари. В дъното видях голямо стълбище, по което слизаше млада привлекателна жена по тъмна пола, бяла блуза и практични обувки. Тя се приближи до мен.
— Аз съм Сюзан Корва, помощничка на господин Роузънтал. Какво обичате?
В изпълнение на процедурата пак си показах служебната карта и учтиво се представих:
— Аз съм детектив Кори от Федералното бюро за разследване, госпожо. Дойдох да се срещна с господин Лесли Роузънтал.
— Може ли да попитам за какво се отнася?
— Въпросът е служебен, госпожице Корва, и нямам право да го обсъждам с вас.
— Ами… в момента той е доста зает, но…
— И аз съм доста зает — както обикновено, прибавих аз. — Няма да му отнема много време. Ще ви последвам.
Тя кимна, обърна се и заедно се заизкачвахме по стълбището.
— Хубав хотел — казах аз.
— Благодаря.
— Откога работите тук?
— Вече второ лято.
— Затваряте ли през зимата?
— Не, но наесен става доста тихо.
— Какво правите с персонала?
— Ами… освобождаваме повечето. Те знаят какво ги очаква. Имаме много местни и приходящи, които работят само през лятото. Учители, студенти. И професионални хотелиери, които следват сезоните и наесен се преместват на юг.
— Ясно. Едни и същи служители ли назначавате всяко лято? Изкачихме стълбището.
— Много от тях, да — отвърна тя. — Заплатата е добра и тук им харесва в свободните им дни. — Младата жена ме погледна. — Проблем ли има?
— Не. Чисто рутинна проверка. — За ваше сведение, когато ченге ви каже „рутинна проверка“, значи има проблем.
По широкия коридор имаше номерирани стаи. Завихме в странично крило, чиято врата носеше надпис САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Озовахме се във външен офис с компютърни монитори, пред които седяха четири жени и отговаряха на телефони.
Госпожица Корва ме заведе до друга врата, почука, отвори я и ми даде знак да вляза.
Зад голямо бюро седеше мъж в напреднала средна възраст. Носеше официална риза с разкопчана яка и разхлабена пъстра вратовръзка. Той се изправи и излезе иззад бюрото. Видях, че е висок и слаб. Лицето му изглеждаше интелигентно, въпреки че изглеждаше малко обезпокоен.