— Да, госпожо Моралес. — Той ме погледна. — Този господин ще ви зададе няколко въпроса. Моля, опитайте се да му съдействате.
Домакинката кимна.
— Помните ли една жена, която преди пет години е работила при вас, Лусита Гонзалес Перес? — без да се представям, попитах аз. — Камериерката, която случайно видяла гостите от стая двеста и три, мъжа и жената, към които са проявили интерес от ФБР.
— Спомням си — потвърди тя.
— Добре. Разговаряхте ли с Лусита, след като я разпитаха агентите?
— Да.
Обърнах се към господин Роузънтал.
— Бих искал да остана насаме с госпожа Моралес за няколко минути.
Той излезе и затвори вратата.
— Какъв беше имиграционният статут на Лусита? — попитах госпожа Моралес.
Тя се поколеба.
— Беше пресрочила работната си виза.
— И полицията е обещала да й помогне да уреди проблема си, така ли?
— Да.
— Помогнаха ли й?
— Не знам. Лусита не дойде на работа на другия ден и повече не я видях.
„И никога няма да я видите, госпожо Моралес. Нито пък аз“.
— Спомняте ли си чистачката Роксан Скаранджело? — продължих разпита. — Била е студентка.
Домакинката кимна.
— Да, тя работи при нас няколко лета.
— Разговаряхте ли с нея след полицейския разпит?
— Не.
— Тя върна ли се на работа на другия ден?
— Не.
— Изобщо върна ли се на работа?
— Не.
Бедната госпожа Моралес сигурно се чудеше дали и тя няма да изчезне. Започвах да се чудя дали и аз няма да изчезна. Това започваше да прилича на епизод от Досиетата „Х“. Реших да не го споменавам пред Кейт.
— Знаете ли къде мога да намеря Лусита?
— Не — отвърна домакинката. — Както казах, повече нито я видях, нито я чух.
— На каква възраст беше тя? Госпожа Моралес сви рамене.
— Младо момиче. Сигурно осемнайсет деветнайсетгодишна.
— Откъде беше?
— От Салвадор.
— Къде живееше в Америка?
— При семейството си.
— Къде?
— Не съм сигурна.
Опитах още няколко въпроса, обаче госпожа Моралес се изчерпваше.
— Благодаря ви, госпожо Моралес — приключих аз. — Моля, не споменавайте за тоя разговор на никого. — „Иначе ще изчезнете“. — Бихте ли помолили господин Роузънтал да дойде тук?
Тя кимна и излезе.
Разбирах как и защо Лусита е изчезнала от хотел „Бейвю“, обаче Роксан Скаранджело беше съвсем друго нещо. И после служителят от рецепцията, Кристофър Брок, който неочаквано бе напуснал или го бяха уволнили. Преди пет години бяха прочистили тоя хотел, освен господин Роузънтал и госпожа Моралес, от които по-трудно можеха да се отърват — ако се разчуеше, нямаше да могат да обяснят прекалено многото съвпадения.
Управителят се върна в стаята.
— Госпожа Моралес помогна ли ви?
— Всъщност не си спомня почти нищо.
— Оттогава минаха пет години.
— Така е. Между другото, помните ли дали Роксан Скаранджело остана до края на онова лято?
Господин Роузънтал се замисли за миг.
— Обикновено остават… но много студенти напускат през последните две седмици на август, за да си починат преди семестъра.
— Ами Роксан?
— След като го споменавате, наистина се сещам, че тя напусна по-рано. Няколко дни по-късно я потърсих и някой ми каза, че си е заминала. — Той се позамисли. — Всъщност неколцина от персонала напуснаха след злополуката. Бяха разстроени.
— На каква възраст беше Кристофър Брок? Управителят отново се замисли.
— Най-много трийсетгодишен.
— Казахте, че сте запазили трийсет стаи за ФБР.
— Да.
— Колко стаи имате тук?
— Дванайсет в старото крило и двайсет и четири в „Мънибог Бей“, плюс четири бунгала.
— Наложи ли се да размествате гости, за да направите място за агентите?
— Няколко. Но иначе отменихме някои резервации и връщахме хората, които идваха в хотела. За една седмица почти всички стаи бяха заети от ФБР.
— Ясно. Водихте ли отчет за агентите, които бяха отседнали тук?
— Само временен.
— Какво значи това?
— Ами, имахме само компютърна документация, за да насочваме телефонните разговори и да следим за извънредни сметки. Те постоянно идваха и си отиваха, понякога си сменяха стаите и без наше знание. Защо питате?
Не ми харесваше господин Роузънтал да ми задава такива въпроси, обаче каквото съм си лъжливо копеле, отвърнах:
— Главното счетоводство оспорва някои такси.
— Разбирам… е, направихме каквото можехме. С тях не се работеше лесно. Не се обиждайте.
— Не се обиждам. Та значи те са обсебили хотела.
— Да.
— Поискаха ли например да изхвърлите журналистите, които бяха отседнали тук?