— В четвъртък бях на панихидата по случай пет години от катастрофата. И се замислих.
— С жена си ли беше?
— Да.
— И това ли те накара да се замислиш за полет осемстотин?
— Точно така. — Прибавих: — Струва ми се, че в следствието са пропуснати някои неща.
— Нима? И ти ще поправиш грешката, така ли?
— Опитвам се. В свободното си време. Стийн известно време мисли за това.
— Кьоних не искаше да ми съобщи защо си загазил. Каза аз да те питам. Май че тая работа с ТУЕ е причината. Как смяташ?
— Сигурно е така, господин капитан. Държат се адски странно за всичко, свързано с тоя случай.
— Кори, защо си навираш носа там, където не ти е работа?
— Аз съм детектив.
— И аз съм детектив, приятел. Обаче изпълнявам заповедите.
— Ами ако тия заповеди не са законни?
— Не ми излизай с тия университетски глупости. Аз съм правист. Повече ме бива да ръся глупости от теб.
— Искам да кажа, че…
— Някой казвал ли ти е в прав текст да не се занимаваш със случая?
— Да, господин капитан. Лайъм Грифит. На панихидата. Той беше там, кой знае защо. Обаче аз не съм на служба при Лайъм Грифит. Следователно неговото нареждане…
— Да, добре. Хубаво, слушай сега. Ти ми харесваш, Кори. Наистина. Обаче през кратката година, откакто си тук, ми докара страшно много проблеми. Някои изцепки ти се разминаха, първо, защото си нещатен агент, второ, защото си раняван при изпълнение на служебните си задължения, при това два пъти. Трето, защото свърши добра работа по случая с Халил. И четвърто, съвсем сериозно, бива те в това, което вършиш. Даже Кьоних те харесва. Е, не те харесва, но те уважава. Ти си полезен за службата. Както и жена ти. Хората я харесват, даже да не харесват теб.
— Благодаря.
— Само че ти не си от полза за кариерата й. Трябва да започнеш да спазваш правилника. Иначе ще се наложи да напуснеш.
Като че ли щеше да ми се размине леко, обаче надушвах нещо кофти и това не беше само пурата на Стийн.
— Ами, щом ми искате оставката…
— Да съм казвал такова нещо? Можеш да избираш — или се стегни, или напусни. Толкова ли е трудно? Просто ми кажи, че ще бъдеш послушно момче. Хайде. Казвай.
— Добре… Ще бъда… — Смяна на темата. — Господин капитан, не мога да повярвам, че не са ви казали каква е цялата тая история. Дали не си признавам нещо друго?
— Къде другаде си сгафил?
— Играя видео покер на служебния си компютър.
— И аз. Познаваш ли капелан Майк Халоран? Познаваш го, нали? Свещеника.
— Да, той…
— Той ме научи на нещо. Виж. — Стийн вдигна ръката си с пурата и леко махна във въздуха. — Всичките ти грехове са опростени. Върви си и повече не греши.
Пък си мислех, че аз съм откачалка.
— Страхотно — отговорих. — Е, тогава ще…
— Има още няколко неща. — Капитанът започна да рови из хаоса върху бюрото. — Имам задача за теб. Направо от Кьоних.
— Като става дума за това, в момента Кейт разговаря с него.
— Да. Знам.
— Той иска ли да ме види?
— Нямам представа. — Стийн измъкна една папка и я разтвори. Мразя, когато хората правят така.
— Спомняш ли си „Мисията невъзможна“?
— Хм… не много добре. Падам си по „Досиетата Х“.
— Аха. Ами, това е невъзможна мисия. Какво ще кажеш? И тази мисия ще е твоя, ако приемеш… нещо такова. Загряваш ли?
Не отговорих.
Той заби поглед в папката.
— Следиш ли тая история с Аден?
Надявах се, че има предвид бармана в „Дреснърс“.
— Запознат ли си с нея?
— Всъщност да. Посланик Бодин забранила на Джон О’Нийл да се върне в Аден, защото се държал зле. Лично аз смятам…
— Тя е пълен боклук. Това смятам аз. Обаче това да не излиза извън тия стени. Както и да е, та както сигурно знаеш, ние имаме някои хора там, хора от спецчастта на ФБР и НЙПУ. Е, те поискаха подкрепление.
— Сигурно и без това вече са предостатъчно.
— Така твърди и Бодин. Обаче О’Нийл получи разрешение да прати още неколцина в замяна на това, че го изритват от Аден и той не вдига шум.
— Кофти сделка. Би трябвало да вдигне шум.
— Професионалните феберейци правят каквото им наредят. Така или иначе, Кьоних ти препоръчва да се включиш в групата.
— Коя група?
— В Аден. Пристанищен град в Йемен.
— Това сериозно ли е?
— Напълно. Пише го тук. Задачата се смята за опасна и най-хубавото е, че ще подпомогне кариерата ти.
— Това наистина е чудесно. Обаче не съм сигурен, че го заслужавам.
— Естествено, че го заслужаваш.
— Колко време ще продължи тая синекурна мисия?
— Два месеца. Искам да кажа, оная страна е адски гадна. Разговарял ли си с някой от хората, които са били там?
— Не.
— Аз съм разговарял. Температурата била петдесетина градуса на сянка, само дето нямало сянка. Хубавото било, че зад всяко дърво стояла жена. Само дето нямало дървета. Хотела обаче си го бивало. Резервирали сме цял етаж в хубав хотел. Според тия хора и барът не бил за изхвърляне. И не можеш да водиш жени в стаите. Обаче ти си женен мъж, така че това не е проблем. Освен това извънбрачният секс е тежко престъпление и се наказва с обезглавяване. Или те убиваха с камъни? Струва ми се, че убиват жената с камъни, а мъжа го обезглавяват. Както и да е, там ще те осветлят по тия въпроси. Трябва много да внимаваш. — И прибави: — Това е полезно за кариерата.