Спогледахме се и може да си въобразявах, обаче ми се стори, че на устните му пак плъзва усмивка.
— Разбирам — отвърнах.
— Убеден съм.
Ръкувахме се и си тръгнах.
31.
С Кейт прекарахме остатъка от деня на Федерал Плаза — трябваше да привършим с текущата работа и да се сбогуваме. Отидохме в амбулаторията, където ни направиха ваксини за болести, за които никога не бях чувал, и получихме по шишенце хапчета против малария. Сестрите ни пожелаха лек и безопасен път, при това без капчица ирония.
Докато разчиствах бюрото си, Хари Мълър ми каза:
— Не знаех, че си подал заявление за Йемен.
— Аз също.
— Ядосал ли си някого?
— Кьоних си мисли, че имам връзка с жена му.
— Без майтап?
— Тя е въртиопашка, обаче не го казвай на никого.
— Да… Кейт за Африка ли заминава?
— За Танзания. Заради атентата срещу посолството.
— Тя пък кого е ядосала?
— Кьоних. Той я свалял и тя заплашила, че ще подаде жалба за сексуален тормоз.
— Будалкаш ме, нали?
— Не пускай никакви слухове. Джак не обича слуховете. Стиснахме си ръцете.
— Открий копелетата, които са взривили „Коул“ — каза той.
— Ще направя всичко възможно.
Последната ми спирка, без Кейт, беше правният отдел на горния етаж, където една млада правистка — шестнайсетинагодишна — ми даде да попълня и подпиша разни документи, сред които пълномощно в случай, че бъда отвлечен или изчезна.
— Ако сте мъртъв, изпълнителите, посочени във вашето завещание, имат право да уредят имуществените въпроси — поясни тя. — Но ако само изчезнете, положението става адски досадно. Нали разбирате? Искам да кажа, мъртъв ли сте, или сте жив? Кой ще ви плаща наема и всичко останало?
— Джак Кьоних.
— На кого ще оставите пълномощно? Не е задължително да е правист. Просто човек, на когото имате доверие да подписва чековете ви и да ви представлява, докато ви открият.
— Кого е упълномощил Елвис Пресли?
— Какво ще кажете за жена ви?
— Тя сигурно ще е в Африка.
— Убедена съм, че ще й позволят да се прибере. Жена ви. Става ли?
— Искате да кажете, че ако изчезна или ме отвлекат, жена ми ще получи достъп до чековата ми книжка, спестовните ми сметки, кредитните ми карти и заплатата ми, така ли?
— Точно така.
— Ами ако след година се появя и установя, че съм разорен?
Момичето се засмя.
Не бях чак толкова свикнал да съм женен и това беше мигът на истината.
— Кого упълномощи жена ми? — попитах невръстната правистка.
— Тя още не е идвала тук.
— Ясно… добре де, нека е жена ми.
Тя вписа името на Кейт в документа, аз го подписах и момичето го завери нотариално на място.
Свършихме още някои неща и тя накрая ме осведоми:
— Това е всичко. Желая ви приятно пътуване. Ще се видим, когато се върнете.
— Ако ме отвлекат, ще ви пратя картичка.
С Кейт бяхме решили да не си тръгваме заедно, затова си уговорихме среща в шест часа в „Еко“. Аз отидох там пръв и както винаги, вътре гъмжеше от прависти, главно адвокати, които можеха да се търпят един друг само в нетрезво състояние.
Поръчах си двоен дюърс. В края на бара зърнах хубава жена и мина известно време, докато разбера, че това е бившата ми с нова прическа и цвят на косата. Погледите ни се срещнаха, Робин се усмихна, вдигна чаша и пихме наздравица отдалече. Факт е, че в редките случаи, когато разговаряме или се срещаме, все още се разбираме. Тя ми даде знак да отида при нея, обаче аз поклатих глава й си поръчах още един двоен скоч.
Появиха се неколцина мъже и жени от полицейската страна на двайсет и шестия етаж, сред които Хари Мълър, и аз се присъединих към тях. После пристигнаха неколцина приятелчета на Кейт и беше логично да предположа, че това е малко изпращане.
Кейт дойде със свои колеги и към шест и половина в заведението се събрахме петнайсетина души от КТС, включително Джак Кьоних, който никога не пропуска възможността да покаже, че е обикновен човек.
Кьоних произнесе кратко слово, което едва се чуваше сред всеобщата глъчка, обаче до мен стигнаха думите „дълг“, „всеотдайност“ и „саможертва“. Може да се упражняваше за надгробната ми реч.
Робин, на която й стиска повече, отколкото на мнозина мъже, дойде и се представи на някои мои колеги, после се приближи до мен и си разменихме въздушна целувка.
— Някой спомена, че заминаваш за Йемен — каза тя.
— Сигурна ли си? На мен ми казаха Париж.
Робин се засмя.
— Все същият си.
— Защо да развалям съвършенството?
Кейт си проправи път към мен.
— Робин, това е жена ми Кейт — представих я аз.