Двете се ръкуваха.
— Много ми е приятно да се запознаем — каза Кейт.
— И на мен ми е приятно да се запозная с теб — искрено отвърна Робин. — Чух, че заминаваш за Танзания. Имате интересна работа.
После се заприказваха и ми се прищя да съм някъде другаде.
— Ремонтира ли апартамента? — попита Робин.
— Още не — информира я Кейт. — В момента работя върху Джон.
Двете се заляха в смях. Защо ли не се смеех и аз?
— Къде е шефът ти? — попитах Робин.
Тя хвърли поглед към мен.
— Работи до късно. Имаме среща тук за вечеря. Искате ли да вечеряте с нас?
— Когато двамата работехте до късно и още бяхме женени, никога не ме канеше да вечерям с вас. Какъв е поводът?
— Ти също работеше до късно — студено отговори Робин. — Е, приятен път. — Тя се обърна и тръгна към отсрещния край на бара.
— Нямаше нужда да се държиш грубо — смъмри ме Кейт.
— Не съм много изтънчен. Добре, да вървим.
— Още петнайсет минути. Трябва да сме любезни с хората. — Тя се отдалечи, за да се смеси с навалицата.
Кьоних си тръгна пръв, както винаги, последван от повечето феберейци, които бяха дошли заради Кейт и не искаха да се мотаят много с ченгетата.
Към мен се приближи Дейвид Стийн.
— Взе правилното решение.
— Като се имат предвид възможностите, нямах друг избор.
— Напротив, имаше. Ще се върнеш на чисто и даже ще имаш известно влияние. Трябва да продължиш да работиш по случая с Халил и да забравиш оная история. Нали така?
— Да.
— Сериозно.
— Напълно сериозно.
— Познавам те. Не са те прецакали — осведоми ме той. — Просто ти се дава втори шанс. Кейт го разбира.
— И аз разбирам, че тая фирма обикновено не дава втори шансове. Как така извадих такъв късмет?
Капитанът се наведе към мен.
— Адски си ги уплашил. — После се обърна и се отдалечи.
Тая вечер като че ли ми беше писано да се натъквам на най-омразните си хора — видях Лайъм Грифит да влиза и да се насочва към бара. Поръча си пиене, след което дойде при мен и вдигна чаша.
— Лек път.
Искаше ми се да го пратя на майната му, обаче го попитах:
— Забравили ли са чадърчето в чашата ти?
Той се усмихна. Защо не?
— Бил съм в Йемен няколко седмици. Също в Танзания и Кения. В Йемен е малко опасно.
Не отговорих.
— Освен това съм бил в Судан, Сомалия и на още някои горещи места — продължи Грифит.
— Трябва сериозно да си сгафил.
Той ме гледа дълго, после произнесе кратка реч.
— В процеса на разширяване на глобалните мащаби на контратерористичните операции ние разбираме, че отговорът на въпроса кой ни е нападнал в точка А често се открива в точка Б. И е възможно да реагираме на това нападение в точка В. Схващаш ли?
— Престанах да схващам още след като ми пожела лек път.
— Не си. Искам да ти кажа, че контратероризмът е огромна сложна операция срещу също огромна глобална терористична мрежа. Ключът за успеха е в координацията и сътрудничеството. И това изключва самотници, които често повече вредят, отколкото помагат.
— Мен ли имаш предвид?
— Ами, не говоря за себе си. Ако още не си забелязал, контратероризмът не е като разследване на убийство.
— Напротив.
Той се приближи към мен.
— Знаеш ли защо разговарям с теб?
— Защото никой друг не иска да си приказва с теб ли?
— Разговарям с теб, защото Джак ми каза да го направя и да те накарам да проумееш, че не е задължително отговорът на въпроса какво може да се е случило с полет осемстотин да се открие на Лонг Айлънд. Той може да се открие в Йемен. Или в Сомалия. В Кения или Танзания.
— Или в Париж.
— Или в Париж. Обаче ти можеш да започнеш в Йемен. Точно в тоя момент трябваше да го сритам в ташаците, обаче запазих спокойствие.
— Разбирам защо се имахте с Тед Наш. И двамата сте задници. Господин Грифит дълбоко си пое дъх.
— Тед Наш беше добър човек.
— Всъщност беше задник.
— Жена ти не смяташе така, когато прекараха един месец заедно в хотел „Бейвю“.
Разбрах, че ми мята въдицата, за да му посегна и да ме уволнят, а и да ме обвинят в хулиганство. Склонен съм да налапвам такива въдици, което е забавно, но не и разумно.
Поставих ръка на рамото му, което го сепна, и наврях лице в неговото.
— Разкарай ми се от очите.
Той се освободи, обърна се и си тръгна.
Изглежда, никой не забеляза това дребно спречкване. Отново се смесих с тълпата.
С Кейт останахме още петнайсет минути, после още толкова. Към седем и половина вече бях мотан, затова дадох знак на Кейт и се запътих към изхода.
На улицата хванахме такси.
— Джак ми каза, че когато се върнем, щял да възстанови специалната група — осведомих я. — Спомена ли ти такова нещо?