И все пак изпитвах известна нервност, може би заради искрената загриженост на Джак да не ми се случи нещо лошо покрай подписването на документите, предвиждащи моето изчезване, отвличане или смърт. И естествено, боях се за това, че Кейт отива на място, където ислямските екстремисти вече са нарочили американците. Искам да кажа, нашата работа беше да се борим с тероризма, обаче до тоя момент го бяхме правили в Америка, където бе нанесен само един сигурен терористичен удар — всъщност точно в тая сграда.
Кейт пристигна необичайно рано и се прегърнахме и се целунахме, като че ли се срещахме след дълга раздяла.
— Опаковах няколко кашона, които утре ще пратим в посолствата с дипломатическата поща — каза тя.
— Имам всичко, каквото ми трябва.
— Сложих ти и шест бири.
— Обичам те.
Поръчах й водка с лед и заедно се облегнахме на бара, хванати за ръце, загледани в слънцето, което залязваше зад пущинаците на Ню Джързи.
Заведението беше поутихнало — хората се наслаждаваха на залеза с чаши в ръце на четиристотин метра над земята, отделени от реалния свят със сантиметър и половина прозрачно стъкло.
— Когато се върнем, пак ще дойдем тук — каза Кейт.
— Звучи добре.
— Ще ми липсваш.
— Ти вече ми липсваш.
— Как се чувстваш в момента?
— Мисля, че на тая височина алкохолът по-бързо стига до мозъка. Барът сякаш се люлее.
— Той наистина се люлее.
— Какво облекчение.
— Ще ми липсва чувството ти за хумор.
— А на мен ще ми липсва публиката.
Тя ме стисна за ръката.
— Хайде да си обещаем, че ще дойдем тук, когато се върнем. Разбираш ли?
— Да.
Тая вечер имаше диско и оркестърът засвири в девет. Изведох Кейт на малкия дансинг и й показах някои стъпки от седемдесетте, които й се сториха забавни.
Оркестърът свиреше „Ментоловият туист“, който аз прекръстих на „Йеменски туист“ и направих няколко стъпки, наречени „камилски тръс“ и „избягване на куршуми“. Явно бях пиян.
Върнахме се на бара и си поръчахме специалитета на заведението, наречен „Леден чай Елис Айлънд“. За шестнайсет долара чашата можеха да му измислят по-скъпарско име.
Кейт поръча суши и сашими на бара и въпреки че обикновено не ям сурова риба и водорасли, когато съм поркан, се тъпча с неща, които не би трябвало изобщо да вкусвам.
Тръгнахме си от най-великия бар на света към полунощ. Главата ми отдавна не се беше пръскала така.
На улицата се качихме на такси и Кейт заспа с глава на рамото ми. Докато се прибирахме, зяпах през страничния прозорец.
Ню Йорк след мръкване. Щях да си го спомням през следващите месеци.
От пътническата служба на ФБР предвидливо бяха уредили да излетим от „Кенеди“ с два часа разлика, Кейт с полет на „Делта“ за Кайро, аз с „Американ Еърлайнс“ за Лондон. Щях да продължа за йорданската столица Аман и оттам за Аден, а Кейт — директно за Дар ес Салам в Танзания. Надявах се, че оръжието ни ще пристигне с дипломатическата поща преди нас.
Портиерът ни пожела добър път и отидохме до летището с лимузина. Спряхме на терминала на „Делта“. Разделихме се на тротоара, без сантименталности и сълзи.
— Пази се — казах аз. — Обичам те. До скоро.
— И ти се пази. — И добави: — За да компенсираме нереализираната ваканция, хайде да се опитаме на връщане да се срещнем в Париж.
— Уговорихме се.
Един носач вкара багажа й в терминала и тя го последва. Махнахме си през стъклото.
Качих се на лимузината и продължих за „Американ Еърлайнс“.
И двамата имахме дипломатически паспорти, които са нещо обичайно в нашия занаят, затова се настаних в бизнес класата сравнително безболезнено. Охраната беше майтап. Сигурно можех да пусна глока си през рентгена и да си го взема от другата страна.
Имах два часа за убиване, затова прекарах времето в чакалнята на бизнес класата в четене на вестници и пиене на безплатни коктейли блъди мери.
Мобифонът ми иззвъня. Беше Кейт.
— Скоро се качвам на самолета. Просто исках пак да ти кажа чао и че те обичам.
— И аз те обичам.
— Нали не ме мразиш, задето те въвлякох в тая история?
— Каква история? А, тая ли. Няма проблем. Това само развива легендата за Кори.
Кейт замълча за миг, после попита:
— Приключихме ли с полет осемстотин?
— Абсолютно. И, Джак, ако ни слушаш, било е механична повреда в главния резервоар.
— Не забравяй да ми пратиш имейл, когато пристигнеш — напомни ми тя.
— И ти.
Разменихме по още едно „обичам те“ и затворихме.