Рамот повтори, че я сърби отвратително.
— Или яж по-малко, така че да спиш по-малко, или спри да растеш през нощта.
Лесса напяваше грижливо, докато втриваше маслото:
— Дракончето трябва са бъде мазано с масло всеки ден, тъй като бързият растеж в ранното му развитие може да доведе до преразтягане на деликатните тъкани на кожата, правейки ги тънки и чувствителни.
Сърбящи, поправи я Рамот, извивайки се.
— Тихо. Само повтарям каквото са ми казвали.
Рамот изпусна драконова въздишка, която омота здраво робата на Лесса около краката й.
— Шът. Всекидневното къпане е задължително, и тези измивания трябва да се придружават от пълно намазване с масло. Загрубялата кожа се превръща в лоша броня за възрастния дракон. Лошата броня води до разкъсвания на кожата, които са опасни за летящия звяр.
Не спирай да триеш, помоли я Рамот.
— Наистина, за летящия звяр!
Рамот информира Лесса, че е толкова гладна. Не може ли да я изкъпе и намаже с масло по-късно?
— В момента, в който си натъпчеш корема догоре, ставаш толкова сънлива, че едва можеш да пълзиш. Станала си прекалено голяма, за да може човек да се грижи за теб.
Острото възражение на Рамот беше прекъснато от ниско прихване. Лесса се обърна, набързо прикривайки раздразнението, което изпита, като видя Ф’лар да крачи разсеяно към аркообразния вход на коридора на леговището.
Сигурно беше ходил на патрул, тъй като все още носеше тежкото снаряжение от уерова кожа. Здравата туника прилепваше към плоските гърди, очертаваше дългите, мускулести крака. Костеливото, но мъжествено лице все още беше зачервено от ултра-студа на между. В странно махагоновите му очи проблясваше веселие и, добави Лесса, високомерие.
— Расте под добри грижи — коментира той, доближавайки се до леговището на Рамот с куртоазен поклон към младата кралица.
Лесса чу Мнемет да изпраща поздрави на Рамот от своето място на ръба отвън.
Рамот кокетливо обърна очи към водача на ято. Усмивката му с почти собственическа над нея гордост удвои раздразнението на Лесса.
— Ескортът пристига точно навреме, за да каже на кралицата добър ден.
— Добър ден, Рамот — каза покорно Ф’лар. След това се изпъчи, тупвайки тежките ръкавици в крака си.
— Да не сме прекъснали режима на патрулите — попита Лесса с извинителен тон.
— Няма значение. Обикновен редовен полет — отговори неустрашимо Ф’лар. Той лениво се дръпна настрани от Лесса, за да не му закрива тя изгледа към кралицата. — Станала е по-голяма от повечето кафяви. В Телгар морето беше бурно и имаше наводнения. В Иген пък приливните вълни бяха с дълбочина един драконов ръст. — Усмивката му проблясна, като че ли дребните бедствия му доставяха удоволствие.
Тъй като Ф’лар никога не казваше каквото и да било без някакъв умисъл, Лесса картотекира това изречение за по-нататъшно разглеждане. Колкото и дразнещо да беше присъствието на Ф’лар, тя предпочиташе неговото пред това на останалите бронзови ездачи.
Рамот прекъсна размислите на Лесса с кисело напомняне: Ако тя трябва да бъде окъпана преди да яде, биха ли те могли да се заемат с това преди да е умряла от глад?
Лесса чу доволното боботене на Мнемет и без помощта на прохода.
— Мнемет казва, че не е зле да я развеселяваме — отбеляза Ф’лар снизходително.
Лесса подтисна желанието да му обясни, че чудесно може да чуе какво казва Мнемет. Един ден щеше да е много благотворно да наблюдава изумената реакция на Ф’лар на информацията, че тя може да чува и да говори на всеки дракон в Уейра.
— Пренебрегвам я недопустимо — каза Лесса, сякаш се разкайваше.
Тя забеляза, че Ф’лар беше почти готов да й отговори. Внезапно той спря и махагоновите му очи се свиха за момент. След това, усмихвайки се приятелски, й посочи с жест да продължава.
Някаква вътрешна злоба подтикваше Лесса да се опитва да подлъже Ф’лар. Един ден тя щеше да пробие високомерната му поза и да го хване на кукичката. Само че изискваше доста опити. Той имаше остър ум.
Тримата се присъединиха към Мнемет на скалистия ръб. Той прелиташе като защитник над Рамот, докато тя се плъзгаше тромаво надолу към далечния край на дългия овал на чашата на Уейра. Мъглата, издигаща се от топлите води на малкото езерце, се разпръсна от маховете на неловките криле на драконицата. Тя растеше толкова бързо, че не беше имала кога да се научи на координация на мускулите и тялото. Когато Ф’лар придържаше Лесса на шията на Мнемет по време на краткото спускане, тя гледаше с опасение недодяланите и груби движения на кралицата.
Кралиците не летят, защото не могат, мислеше си Лесса с горчива откровеност, сравнявайки гротескното спускане на Рамот с лекото плъзгане на Мнемет.