Човекът, с нежелание откъсвайки очите си от блестящата златна кралица, се поклони на Лесса.
— Казвам се Тиларек, Стопанко на Уейра. Праща ме Литол, Надзирател на Руатското Хранилище — каза той с уважение, но погледът му, когато той гледаше към Лесса, беше толкова одобрителен, че беше само на крачка от недискретността. Той измъкна съобщение от пояса си и се запъна, раздвоен между знанието, че жените не могат да четат, и инструкцията да го предаде на Стопанката на Уейра. В момента, когато той забеляза развеселеното потвърждение на Ф’лар, Лесса протегна ръка нетърпеливо.
— Кралицата спи — отбеляза Ф’лар, посочвайки прохода към Стаята на Съвета.
Много находчиво от страна на Ф’лар, помисли си Лесса, да осигури на пратеника възможност да погледа известно време Рамот. Тиларек щеше да разправя наляво и надясно по време на връщането си, вероятно допълвайки и обогатявайки нещата с всеки разказ, за необикновените размери и доброто здраве на кралицата. Нека да разказва и мнението си за новата Стопанка на Уейра.
Лесса изчака, докато видя Ф’лар да предлага на пратеника чаша вино, преди да развие кожата. Докато разгадаваше кривулиците на Литол, тя разбра колко се радва на това да получи новини от Руата. Но защо Литол трябваше да започва с:
„Детето расте здраво и силно…“
Това дете изобщо не я интересуваше. А…
„Руата е почистена от зеленината от върховете на хълмовете до основите на работилниците. Реколтата беше много добра, и животните се размножават в новите стада. Изпращам ви дължимия справедлив десятък на Руатското Хранилище. Желая процъфтяване на Уейра, който ни пази.“
Лесса изсумтя тихо. Руата наистина знаеше задълженията си. Но дори и другите три плащащи десятъка си Хранилища не бяха изпратили подходящи приветствия. Съобщението от Литол продължаваше зловещо:
„Няколко думи към мъдрите. Със смъртта на Факс Телгар излезе начело на растящите метежни настроения. Мерон, така нареченият Господар на Набол, е силен и се опитва, както оставам с впечатление, да вземе връх; Телгар е твърде внимателен с него. Разногласията се засилват и са по-разпространени, отколкото когато говорих за последен път с Бронзовия Ездач Ф’лар. Уейрът трябва да бъде двойно по-предпазлив. Ако Руата може да бъде от полза, съобщете ми.“
Погледът на Лесса стана зъл при последното изречение. То само подчертаваше, че твърде малко Хранилища са от полза по какъвто и да било начин.
— …ни се смяха, добри ми Ф’лар, — разказваше Тиларек, разквасявайки гърлото си със солидна глътка от вино, собствено производство на Уейра. — затова че постъпваме както трябва да се постъпи.
— Интересно, че колкото по-близо идвахме до Бенденските планини, толкова по-малко ни се смееха. Понякога е трудно да разбереш смисъла на някои неща, след като си престанал да ги правиш. Например ако аз не се грижех да пазя ръката си силна и привикнала към тежестта на меча, — и той направи няколко страховити замаха и пробождания с дясната си ръка — щях да се окажа в проблем, когато дойде някоя дълго отлагана битка. Някои хора обаче вярват най-много на най-гръмогласните. А пък някои вярват, защото се боят да не вярват. Само че — продължи той бързо — аз съм от боен род и не ми е лесно да слушам меленето на разни ми ти обикновени занаятчии и жители на Хранилищата. Беше ни обаче заповядано да държим мечовете си в ножниците, и ние го направихме. А също и — той изкриви лице в гримаса — да говорим по-меко. Господарите постоянно поддържат стража след… след Търсенето…
Лесса се чудеше какво искаше той да каже, но той продължи сдържано:
— Някои хора има доста да съжаляват, когато Нишките започнат да падат по цялата тази зеленина около вратите им.
Ф’лар напълни отново чашата на човека, питайки случайно каква реколта е забелязал той по пътя насам.
— Разкошна, богата и обилна — увери го куриерът. — Казват, че този Оборот е бил най-добрият, който помнят хората. Лозите в Кром са навързали ето такива гроздове — и той направи широк кръг с двете си огромни длани, и слушателите му реагираха по подходящ начин. — И никога досега не съм виждал житата на Телгар толкова гъсти и тежки. Никога.
— Перн процъфтява — отбеляза сухо Ф’лар.
— Моля да ме извините, — взе Тиларек изсъхнало парче плод от масата, — но ми се е случвало да събирам в праха след колите с реколтата по-добри неща от това. — Той излапа плода на две хапки, избърсвайки ръце от туниката си. След това, разбирайки какво е казал, добави набързо: — Руатското Хранилище ви изпраща най-доброто. Първите плодове, както трябва да се постъпи. Няма събирани от земята. Можете да бъдете сигурни.
— Успокоително е да знаем, че получаваме верността на Руата в пълна степен — увери го Ф’лар. — Чисти ли бяха пътищата?