— Можем да се сдобием с нещата само, ако пуснем поръчка — беше казал той на Графтън и Коул. — Но това е все едно да обереш банка без маска на лицето и да избягаш със собствената си кола.
И тримата бяха единодушни, че сградата на Народното събрание е другият възможно най-подходящ избор.
Този път нещата потръгнаха. За обичайната нощна акция носеха по дванадесет петстотинпаундови бомби, които само щяха да одраскат здравата каменна сграда.
— За акцията довечера имаме дванадесет „Снейк“-а от по хиляда паунда — каза Коул на Джейк и Ейб. „Снейк“ (или „Снейкай“) бяха обикновени бомби за общи цели, снабдени със стабилизатори за забавяне на движението, които след изстрелването се отваряха и играеха ролята на парашут. По този начин бомбите падаха бавно и почти вертикално, а междувременно самолетът се оттегляше, за да не го засегнат отломките от взрива. Благодарение на стабилизаторите „Снейкай“ можеха да се пуснат от височина петстотин фута.
— Ще пуснем четири върху електроцентралата и осем върху Народното събрание — каза Коул. — Те няма да очакват да се насочим към Ханой, така че може да успеем да се изплъзнем без много противодействие.
Те отново насочиха вниманието си към картата и курса, който Тайгър беше начертал с помощта на Ейб. Тънка черна линия маркираше пътя им. Тя тръгваше от кораба и продължаваше на сто и петдесет мили на север, докато срещнеше бреговата линия на десет мили на изток от устието на Червената река. После извиваше на север-северозапад навътре в сушата, покрай град Хай Донг към мястото, където се сливаха две реки, отстоящо на десет мили от Бак Чанг — град, разположен до жп линията от Ханой на североизток към Китай. Там, където реките се събираха, беше Изходната Точка, или ИТ и така беше отбелязана върху картата. От ИТ черната линия се насочваше към Бак Чанг и тамошната електростанция. Това беше целта, спусната от горе за нощната акция. Но на началниците не им беше известно, че маршрутът продължаваше и след Бак Чанг, по продължение на жп линията към Ханой, пресичаше града и се отправяше на югоизток, успоредно на Червената река, покрай Нам Дин и към морето. Джейк Графтън и Кол Тайгър внимателно разгледаха картата и се опитаха да си представят истинската местност.
Коул постави на масата една снимка на електроцентралата, правена преди две години.
— Ще пуснем четирите бомби през интервал от 0.6 секунди.
После извади снимка на Народното събрание, правена преди шест години и я положи върху другата.
— За да ударим добре това, ще пуснем осемте останали бомби, по четири наведнъж, през интервал от 0.6 секунди.
— Което ще рече, че шансът да нанесем поражения се увеличава, но точността на удара намалява — отбеляза Джейк.
Стайгър извади една подробна снимка на Ханой от горен ракурс. Посочи с молив сградата на Народното събрание на Северен Виетнам.
— От три страни е заобиколено от други сгради. Нямам и бегла представа за какво служат те. Вероятно са правителствени канцеларии, но кой знае?
Джейк махна с ръка към едрия план на Народното събрание.
— Може би трябва да се вдигнем достатъчно високо и да пуснем бомбите без стабилизатори. Ако разтворим стабилизаторите, може и да не успеят да проникнат достатъчно навътре, за да нанесат щети.
Коул кимна.
— Нека да видим колко ще стреля зенитната артилерия и ще решим на място.
Джейк се колебаеше, гледайки снимките.
— Ако отворим стабилизаторите, бомбите може да отскочат от тая гадост. Изглежда ми дяволски солидна.
И тримата огледаха сградата. Графтън беше прав. Бомбите трябваше да влязат право вътре, което означаваше, че самолетът трябва да ги хвърли от височина поне две хиляди и петстотин фута от земята, за да избегне ударната вълна.
Пилотът взе втората карта, която беше разделена на секции и представяше целта в детайли. Преди две вечери той искаше да види точно нея, но не посмя да попита Стайгър. Завъртя я така, че легендата, отбелязваща земята и реката да съвпадне с това, което ще вижда от пилотската кабина. Опита се да запомни завоите на реката, положението на булевардите, местонахождението на сградата. Ако радарът откажеше в последния момент, може би светлината щеше да е достатъчна, за да пуснат бомбите визуално.
Гласът на Стайгър наруши тишината.
— Луната ще се вдигне чак в 22:40. И е в последните фази.
Но пилотът очакваше толкова зенитна артилерия, че да могат да видят целта и без лунната светлина. Ще я открият, така или иначе.
— А горивото? — запита Джейк навигатора си.
— Ще ни стигне. Малко ще закъснеем с излизането от вражеската територии, но никой няма да забележи. А ако успеят, ще кажем, че просто е трябвало да прелетим два пъти над целта.