Една хилядна от секундата. Точно толкова време имаха Кори Форд и Боксмън. В един миг бяха там, а в следващия вече изчезнаха в голямо огнено кълбо.
Джо Уагнър отклони поглед встрани.
— Може причината да е бил снаряд, експлодирал в централния резервоар. А може и някой снаряд да е ударил една от бомбите и тя да е избухнала. Никога няма да разберем как точно е станало.
Те поговориха още малко, после Джейк остави Джо и се изкачи до палубата за полети. Запъти се към задната част, стигна до командната кула и се спусна в страничния проход. Отстрани, до туловището на огромния Шило, се бе залепил един кораб с амуниции. Джейк виждаше как мостикът на снабдителния плавателен съд се издига и пада с вълнението много по-рязко от носача. От по-малкия кораб към по-големия се прехвърляха смъртоносни оръжия. В пространството между двата съда бяха опънати жици — по тях се придвижваха бомбите, като понякога те се потапяха във вълните. Докато наблюдаваше цялата операция — вилките, които се клатеха насам-натам, моряците, насочили усилията си към тежките сандъци с бомби без детонатори — Джейк почувства, че това тук няма нищо общо с истинското хвърляне на същите тези бомби над набелязаните цели. Вдигна яката на якето си и се отдалечи.
От разписанието за полетите Джейк научи, че го очакват две дежурства като наблюдател на кулата след изгрев-слънце. Сега беше два след полунощ. Не му се спеше, беше неспокоен и затова се отправи към столовата, където изяде един хамбургер, докато помещението периодично се разтрисаше от страхотните удари на катапултите при носа, които изстрелваха първите самолети за деня. Щом совалките спираха с оглушителен грохот във водните спирачки, столовата се разтрисаше и посудата се раззвъняваше.
Джейк изпи бавно кафето си и изпуши една цигара, мислейки за летците, които катапултите изстрелваха в нощното небе. Когато излитанията приключиха, той удави фаса в остатъка от кафето и се запъти към залата за инструктаж, за да прегледа пощата си, надявайки се да е пристигнало писмо от Кали. Но тази вечер в пощенската му преградка имаше само официални съобщения. Той седна и се зарови в тях.
След няколко минути забеляза, че Новия тайничко го наблюдава от бюрото на дежурния офицер. Освен тях двамата, в стаята нямаше никой друг. Джейк не вдигна поглед от книжата. За какво ли мислеше Новия? Дали не беше ядосан на Графтън или пък на Форд и Бокс, че бяха имали нахалството да загинат по време на акция? Или се гневеше на себе си, сравнявайки се с пилотите, минаващи през залата за инструктаж? Някога Новия беше един от тях — тогава и той седеше в меките тапицирани столове, за да слуша инструкциите. И той, като тях, бе отварял шкафчето си и, посягайки към спасителната жилетка, противопретоварващия костюм и коланите, беше усещал миризмата на засъхнала пот. Заедно с нея в съзнанието му бе нахлувал спомена за преживяния по време на предишните полети ужас и страхът го бе сковавал още тогава, по време на приготовленията за поредното излитане. Срамуваше ли се от себе си заради решението си да се откаже? Ако е така, сигурно нямаше да се самообвинява дълго време! Щеше да намери начин да хвърли вината върху останалите — върху шкипера, системата, другите пилоти, жена си.
Телефонът на бюрото на дежурния офицер иззвъня и Новия сграбчи слушалката, както удавник се вкопчва в спасителното въже. Затвори и, без да маха ръка от слушалката, каза:
— Джейк, шкиперът иска да те види в каютата си.
Джейк бавно върна писмата в пощенската си кутия. На излизане хвърли поглед назад към Новия и видя, че, приведен над разписанието за полетите, той препрочита имената на онези мъже, сред които доскоро се беше срещало и неговото.
Графтън почука и получи изръмжаване в отговор. Влезе вътре и видя Татенцето, седнал на бюрото си, и Паркър Каубоя — на койката. И двамата гледаха сурово. Капитан Кампарели измери пилота с поглед от глава до пети и махна с ръка по посока на койката.
Кампарели запали цигара и прокара пръсти през късата си коса. Джейк чакаше. Шкиперът прехвърляше някакви документи. После той се завъртя на стола си и впи поглед в Графтън.
— Един убит навигатор, един взривен във въздуха самолет, а сега и това! — Той размаха листа в ръката си и се вторачи в летеца, все едно че беше някакъв обект, представляващ научен интерес за него. — Знаеш ли какво е това?
— Не, сър.
— Това е моят доклад до Седми Флот, размножен в достатъчно екземпляри, та да стигне за всички по етапен ред. Името ти е написано с черно навсякъде в него. Случайно да се сещаш какви пикантерии по твой адрес се съдържат вътре?
Джейк поклати глава.
— Вчера, докато бях в Отдела по планиране на бойните действия и разглеждах картите с ракетните площадки, определяни по сведения на атакуваните пилоти, положих всички усилия, но не успях да открия онези ракетни площадки, които са ви обстрелвали, докато сте атакували електроцентралата Бак Чанг. Тогава прегледах ежедневните спецдоклади и зададох един-два въпроса тук-таме. После седнах да си поприказвам с приятелчето ти — Стайгър. И какво, мислиш, ми каза той?