Над морето се носеха купести облаци, всичките на една и съща височина. Джейк се снижи над тях, после потъна в сребристата им пелена. За първи път този ден той съзнателно обърна внимание на слънцето, което обливаше върховете на облаците и кабината в потоци златиста светлина. Напрежението постепенно го напускаше. Чувстваше се превъзходно. Това бе последния му полет за този курс. Погледна Форд в огледалото и се възхити на точността, с която водещият поддържаше позицията на самолета си спрямо неговия по време на снижението.
Джейк си избра един облак отпред и се насочи право към него. Малко преди да го достигне вдигна носа и започна бавно тоно. В огледалото видя как Форд прецизно повтори маневрата му. Джейк намери пролука в облаците, мушна се в нея и продължи да снижава към морето в серия остри завои. Излязоха под облаците. Най-долният сиво-син пласт беше също толкова равен, колкото и горната граница. Сега летяха в един нов, много по-тъмен свят на черни сенки, плуващи по иначе блестящата водна повърхност. Джейк имаше чувството, че е влязъл в огромна църква без стени, в някаква гигантска крипта, изтъкана от светлина и сянка. Дори и когато говореха един с друг, летците не можеха да облекат в думи чувствата, които летенето събуждаше у тях — онова особено усещане за съвършенство, което Господ, или просто лошият късмет, можеше да им отнеме всеки момент.
Забелязаха кораба, когато до него им оставаха 12 мили. Графтън поведе водения си в широк завой, който завърши на 3000 фута над килватера на самолетоносача. После двамата започнаха да кръжат над левия борд на Шило обратно на часовниковата стрелка. След като направиха един пълен кръг над него, корабът зави на 180 градуса, срещу вятъра. Дирята, оставяна от Шило преди малко, изглеждаше нищожно дребна, в сравнение с мощните вълни, които вдигаше 95 000-тонния самолетоносач, докато ускоряваше до 22 възела. Към тях се прибавяше и 8-възловият вятър, така че общата скорост на потока на палубата за кацане ставаше 30 възела.
Джейк следеше процесията на самолетите с все още прибрани криле, докато се отправяха към катапултите. Там те разперваха криле и се приготвяха за излитане. Първите два самолета — един танкер А-6 и Фантом Ф-4 — едновременно се стрелнаха към небето. От тази височина и разстояние наблюдателят не можеше да добие реална престава за скоростта и силата на излитането. Изглеждаше така, сякаш огромните метални птици бавно се придвижваха към края на палубата, отделяха се от нея и прелитаха ниско над водата като чайки. Графтън се огледа около себе си в небето и откри и другите самолети — малки, трудно различими блестящи точици — да кръжат на различни височини един от друг. Отдолу пистата за кацане постепенно се освобождаваше, след като катапултираните машини излитаха към безкрайната синева.
Фантомите и Корсарите летяха в кръг най-ниско от всички, като постепенно се снижаваха надолу. Джейк отпусна носа си и се гмурна след тях. Четирите летящи в група Фантома се раздалечиха на две мили един от друг и се стрелнаха над кораба на 800 фута височина. Изтребителят от лявата страна на водача се снижи и мина под останалите самолети, за да заеме крайната четвърта позиция отдясно. Точно над кораба водещият Фантом се отдели от другите, направи рязко обръщане към втория завой и намали до скоростта за захода. Тази маневра се наричаше разпуск. Останалите три самолета я повториха с разлика от осем секунди. Когато се изравни със задния край на самолетоносача, водачът изпълни четвъртия завой и излезе на късия финал. Дали бе преценил времето и позицията си правилно? Щеше ли корабът да е готов да го приеме, когато се насочеше за кацане? Радиото мълчеше. Дневните приземявания при хубаво време ставаха без инструкции отдолу.
Джейк видя как Фантомът прелетя над палубата и кацна. Вторият изтребител вече правеше четвъртия си завой. Групата самолети А-7 се приближаваше в ешелон към кораба, за да изпълни разпуск на свой ред. Джейк направи по-широк завой и поведе Форд надолу. Не сваляше очи от самолетите пред себе си. Внимателно преценяваше времето. Кацанията трябваше да стават на всеки 30 секунди — повече биха били загуба на време, по-малко щяха да доведат до минаване на втори кръг, защото предходния самолет още нямаше да е освободил пистата. Репутацията си пилотите градяха предимно върху това, доколко добре се справяха в такива случаи, когато всички от кораба ги наблюдаваха внимателно.
Двата Интрудъра минаха на 800 фута над следата от пяна точно зад кораба с вече спуснати куки. Кори Форд се бе залепил плътно за дясното крило на Графтън. Джейк следеше напрегнато финалния заход на последния А-7. Още не... почти е време... — Сега!