Вдясно от него Големият Оги разпери пръстите на едната си ръка към Форд — знакът за „сбогуване“. Джейк бутна напред лоста и зави с 60 градуса наклон, като едновременно с това върна ръчките на малък газ и отвори въздушните спирачки. Претоварване 4g. Висотомерът отчиташе 600 фута. Като намали до 250 възела, той премести лостовете за задкрилките и колесника в спуснато положение, после намали претоварването. Остави скоростта да пада, докато задкрилките и колесника се спускаха. По дългата страна Джейк и Големият Оги набързо прочетоха контролните карти. Интервалът между тях и последния А-7 бе добър. Скорост — 118 възела. Информацията от предното стъкло съвпадаше с тази на скоростомера. Джейк обхвана всички уреди с един поглед. Зави щом пресече траверса... все още скоростта бе добра... продължаваме завоя... плавно снижаване... 90 градуса до финалния...височината е добра... Прекоси корабната следа в морето и видя топката... топката е на място... късия финал... мина рампата... готово! Залитнаха напред. Докато рулираха, Джейк отвори фанара и соленият вятър нахлу в пилотската кабина.
ГЛАВА 7
В пет часа следобед Ландийн разтърси Графтън и го разбуди от дългия му сън.
— Време е да вървим да хапнем, приятелю, иначе ще умреш от глад до вечерта!
— Какво има за ядене?
— Къри.
— Без мен! Ще си купя пуканки, докато гледаме филма. Върви си и ме остави да спя!
— Ако не станеш сега, тази нощ изобщо няма да можеш да заспиш!
— Към Филипините ли плаваме?
— Да. Чакат ни пет вълшебни дни и развратни нощи в най-хубавото място от тази страна на Тиджуана.
Джейк светна нощната лампа и седна в леглото си.
— Взех едно важно решение, Сами. Напускам авиацията!
— И какво смяташ да правиш? — попита Ландийн.
— Ами каквото обикновено правят всички бивши военни, когато се уволнят — ще продавам коли или полици.
— Животът е шибана работа! При това накрая умираш! — заяви Ландийн с тон на врял и кипял човек. — Трябва да се замислиш за нещо наистина важно — например как да си намериш някоя готина мадама по време на почивката.
— Естествено! Всичко, което ми трябва сега е солидна доза трипер. — Джейк взе сапуна, шампоана и хавлията си и се отправи към душа. Копеле гадно, промърмори си той, докато водната струя го обливаше. Летенето е като наркотик. Животът ми се върти около него, а когато еуфорията премине, реалността стряска със своята мрачност и сериозност. Сега аз си седя тук, здраво стъпил с два крака на пода под душа, а Морган е мъртъв и целите, които бомбардираме, са си все така абсолютно незначителни. Може би всяка нощ някой съветски шпионин подхвърля върху бюрата на шефовете в Пентагона по един списък на маловажни обекти в Северен Виетнам, който на следващата сутрин веднага бива разпространен по военния телеграф. Чудно как още не са ни наредили да бомбардираме и бунището на Хайфон! Някой почука по стъклото на кабинката на душа.
— Пести водата, приятелче!
Джейк спря водата и се насапуниса, после пусна душа отново и се изми. Тъкмо се изтриваше с хавлията, когато Каубоя Паркър, само с една кърпа през кръста, влезе в кабинката при него.
— Джейк, ако онзи пилот на изтребителя те остави да си платиш и едно пиене, докато сме на брега, значи няма пукнат косъм на задника си!
— Дърт плешив гъз! Каза, че ще ме черпи една бутилка.
— Само една? Да не си мисли, че ние на бомбардировачите пием само прясно мляко? — Каубоя пусна водата на душа.
— Една нищо и никаква бутилка! — извика той. — Тия скапаняци са големи скръндзи! Значи оценява живота си на бутилка евтино уиски! Господи, та той трябва да купи пиене за цялата ни ескадрила!
Каубоя не млъкна през цялото време, докато се къпеше. Когато си тръгваше, Джейк почука по стъклото на кабинката.
— Остави малко вода и за другите, Каубой!
— Вода ли? Чакай малко бе, простак такъв! Ами аз съм се къпал в армията още когато ти си бил в прогимназията! Дяволите да го вземат, ами че аз, когато бях дете и живеехме в Тексас, всяка сутрин си взимах сапуна и отивах да се повъргалям в тревата, докато росата още не е изсъхнала! На това му се вика тексаско къпане! — Водата продължаваше да шурти. — Не бях виждал дъжд, докато не станах на 10 години! Мислех си, че реките не са нищо друго, освен отводнителни канали, пълни с гърмящи змии! — И той продължи своя монолог.
Джейк спря пред една мивка и пусна студената вода. От кабината долетя силен крясък, придружен от кълба пара. Джейк побърза да изчезне през вратата, преди да го е застигнал хвърления по него сапун. Когато се върна в каютата, той намери Ландийн да седи на бюрото си.