— Днес следобед прекарах половин час с другите шкипери горе на мостика. Изглежда на борда си имаме „фантомче“!
При това изказване повечето мъже започнаха да дюдюкат, но имаше и такива, чиито лица издаваха чисто недоумение. Кампарели огледа летците.
— Явно трябва да обясня за тези, които не знаят за какво става въпрос. „Фантомът“ е феномен, който от време на време се появява на военните кораби. От години не бях чувал за такова нещо, но май нашият самолетоносач се е сдобил с подобен случай. — Мъжете започнаха да се бутат един друг с лакът и да се хилят. — От известно време хората от Ремонтното и поддръжката започнаха да намират човешки екскременти на места, където не е имало никой в продължение на няколко часа. После фантомът решил да се прави на интересен и решил да пуска в кутията за предложения и оплаквания бележки от типа: „Тази вечер ще се изсера в отделението на четвърти катапулт, подпис Фантома“. На другия ден кафявата купчинка наистина се оказва там!
В каюткомпанията избухна гръмък смях. Смелото незачитане на висшестоящите винаги бе смятано за хубава шега. Когато шумът поутихна, Каубоя попита:
— Какво точно значи „екскременти“? Въпросът предизвика нов изблик на смях.
— Това, дето ти е в главата! — бе отговорът на шкипера. Когато смехът утихна, Татенцето продължи: — Както и да е, вчера следобед била намерена нова бележка, в която пишело, че през нощта Фантомът ще атакува квартердека. Капитанът назначил охрана на всички изходи и им наредил да не пускат и пиле да прехвръкне. — Командирът млъкна и се огледа. Всички мълчаха. Очите на Татенцето проблеснаха дяволито.
— Тази сутрин намерили обещаната купчината, където било написано — на квартердека!
Офицерите се смяха до сълзи. Удряха се един друг по гърба и тропаха с крака.
Това дойде твърде много за Сами Ландийн. Той стана от мястото си и на пръсти тръгна напред, като през цялото време се оглеждаше. Смехът спря и всички се вторачиха в него. Няколко души се изхилиха. Когато се изправи отпред, Сами изгледа останалите с потаен поглед, след което разкопча колана на панталоните си, свали ги и клекна. Мъжете от задния ред се изправиха върху столовете си и проточиха вратове напред, за да виждат по-добре. Шкиперът заговори:
— Сам, ако се изсереш на пода ми... — Остатъкът от думите му се загуби в разразилия се ураган от смях. Сами отчаяно се опитваше да остане сериозен. Накрая се изправи, вдигна панталоните си, хвърли един последен изпитателен поглед наоколо и на пръсти побърза към мястото си. Стените се разтресоха от бурята от аплодисменти и гръмогласен смях.
— Добре. Стига толкова! Щабаря, у теб ли е онази папка?
— Да, сър, но...Нали не мислите да...
Татенцето протегна напред ръка и Харви Уилсън с нежелание му подаде една кафява папка, след което се върна на стола си със сериозно изражение на лицето. Кампарели постави папката върху подиума и започна да преглежда всеки документ в нея.
— Паркър, ела отпред!
Каубоя бавно се изправи на крака и изпълни заповедта. Нямаше достатъчно място, за да застане точно пред подиума, така че застана встрани от него, с лице към публиката. Шкиперът избра един лист и си го прочете наум. Накрая се извърна и погледна заместника по планирането на ескадрилата.
— Тук пише, че на 6-ти октомври си бил видян от няколко офицера, чиято репутация е безупречна..., е, сравнително добра... да кажем, средно добра... абе, я да погледнем истината в очите — тия момчета пият, пушат и лъжат на карти! Както и да е, видели те, значи, да се разхождаш чисто гол по коридорите. — Няколко души отново се изхилиха.
— Какво можеш да кажеш в своя защита, мистър Паркър?
— Ами, Шкипер, къпех се, а някой ми сви кърпата и...
— Мистър Паркър — гласът на шкипера изразяваше истинско презрение, — дай да не обвиняваме някой твой невинен другар за гадните ти перверзии! Бил си на поне сто фута от каютата си, гол като пушка, при това си чукал по всички врати!
— Ами... някой беше заключил каютата ми, сър! Мисля, че станах жертва на отвратителен заговор! — Каубоя изпепели тълпата с поглед. Тя му отвърна с освиркване.
— Лицето, или лицата, които са замислили това противно дело, се опитваха да опетнят репутацията ми, сър! Може и да ви звучи невероятно, но е истина!
Шкиперът се ухили на офицерите.
— Заслужаваш медал, мистър Паркър, за смелостта да проявиш дързост и перверзия в момент на вражеска диверсия! — И като извади червена лента от един плик, той я окачи на врата на Каубоя. На лентата бе завързан ключ от нечия каюта.
— Носи това винаги, момчето ми! — С едно махване на ръката, Кампарели му разреши да се върне на мястото си. Когато най-накрая страстите се поуталожиха, изведнаж всички си дадоха сметка, че някой отдавна чука по вратата. Отвориха я и в стаята влезе Големият Оги, помъкнал със себе си няколко филмови ленти.