— Е, да я одобря ли или не? Стайърт явно не знаеше какво да каже.
— Дявол го взел, ако е вярно, може доста да си изпатим, ако не му разрешим отпуската. Примерно можем да получим писмо от майка му или от някой загрижен конгресмен.
От тона му ставаше ясно, че според Стайърт майките и конгресмените са нещо като потенциална опасност, от типа на спукан апендицит.
— Трябва ли ти за нещо, когато пристигнем в пристанището?
Стайърт поклати глава.
— Ще се обадя в спалното, за да го извикам да дойде при нас. — И той набра съответния номер. Докато го чакаха, Джейк попита:
— Мислиш ли, че този брак е сериозен? Че Хардести наистина е премислил всичко, преди да се реши на подобна стъпка?
— Съмнявам се. Хардести никога не е бил особено силен в мисленето. Показа ми нейна снимка. Бива си го, момичето. Най-вероятно я е срещнал в някой бар или публичен дом. Сигурно е първата, с която се е чукал.
Когато пристигна, Хардести се изправи пред бюрото, но не застана мирно. Джейк се пребори с желанието си да стане прав, като вместо това мълчаливо огледа младежа пред себе си. Молбата се намираше на края на бюрото пред него. Хардести бе 19-годишен, беше във флота от 10 месеца, имаше гимназиално образование, тежка форма на акне и вероятно се бръснеше един път седмично.
— Чувам, че си бил женен. Нали беше ерген?
— Не съм казвал на никого, преди да подам тази молба. Виждате ли, искам да отидем двамата с нея на посещение на част от роднините ѝ в Манила.
— И кога се ожени?
— При последното слизане на брега. Преди два месеца. — Хардести се вторачи в обувките си. Джейк си спомни за времето, когато като дете трябваше да обяснява поведението си пред баща си.
— Знаеш ли, че има изискване, според което трябва да поискаш специално разрешение от Флота, ако си решил да се жениш за чужденка?
— Не, сър. — Хардести изобщо не погледна нагоре.
— На колко години е жена ти?
— На 16. — Все така зяпаше пода. Джейк въздъхна.
— Докладва ли за това на Личен състав?
— Не.
— Защо?
— Ами, още нямам копие от брачния договор. Във Филипините нищо не става бързо. — Освен хващането на гонорея, помисли си Джейк.
— Пък и знаех, че онези от Личен състав ще ме накарат да отида при тях, когато го получа, така че реших, че засега няма смисъл да ходя при тях.
— Защо жена ти още не ти е изпратила копие?
— Тя знаеше, че ще се върна след няколко месеца и тогава бих могъл да го взема.
— Ами ако те бяха убили по време на плаването? Жена ти нямаше да види и пени от застраховката ти! Нямаме никакъв официален документ, който да доказва, че си се женил за когото и да било, сигурно и на Дисбърсинг не си казал!
— Не, не съм казвал на никого.
Стайърт се намеси в разговора:
— Казва се „Не, сър“, когато отговаряш на офицер, Хардести!
Момчето вдигна поглед:
— Разбира се, шефе! — Джейк продължи:
— Федералният закон изисква личният състав от Е4 на долу да изпраща част от заплатата си на семейството си, знаеше ли това?
— Да, сър. Ще оправя всички формалности веднага, щом мога!
— Казал ли си на родителите си за женитбата си? — Да, сър!
— И какво мислят те?
— Ами, татко е мъртъв от няколко години, а мама още не ми е отговорила на писмото. — Отново се бе съсредоточил върху връзките на обувките си.
— Обичаш ли я? — Графтън моментално съжали за въпроса си.
— О, да, сър! — Очите на Хардести блестяха. — Ето снимката ѝ! — И той извади от джоба на ризата си една малка снимка.
Като повечето филипинки, тя имаше дълга черна коса, малък нос и леко ориенталски очи. Изглеждаше много царствена. Офицерът върна снимката на Хардести и погледна към старшината, който явно бе решил да не сваля очи от отсрещната стена. Любов ли? Джейк направо можеше да чуе как Стайърт щеше да разправя по-късно в сержантската столова за случилото се: „И после той го попита «Обичаш ли я?»“ Леко притеснен, пилотът се върна към разглеждания въпрос.
— Ще подпиша молбата ти, Хардести, но първо ще ти кажа нещо важно. Като си се оженил без разрешение, ти си нарушил закона. Шкиперът може да реши да ти наложи дисциплинарно наказание!
— Сър, ами аз не знаех нищо за подобни разпореждания! — Морякът стисна зъби и се вторачи в пластинката с името на гърдите на Графтън.
— Длъжен си да ги знаеш! Ако ги нарушиш по какъвто и да е начин, подлежиш на дисциплинарно наказание! Но да не говорим празни приказки. Искам да видя копие от документа за женитбата ти в деня, когато напускаме пристанището, иначе ще си изпатиш сериозно за това, че не си могъл да издържаш близките си! Наясно ли си, че сега, когато си женен, си длъжен да поддържаш тази жена морално и финансово?