Този път докторът закима с глава доста нервно, отбеляза си със задоволство Джейк.
— А сега да видим как точно се задейства катапултната седалка!
Джейк заведе лекаря до черната дъска, скицира набързо съответния механизъм и обясни последователността на действията. Пилотът знаеше, че Лудият Джек е чувал за това и преди, но и двамата имаха достатъчен опит със самолети, за да знаят цената на повтарянето на някои обяснения. Графтън му показа и как се борави със СПУ-то.
— За да включиш микрофона си, трябва да натиснеш горната част на десния си педал. Ако ме чуеш, че говоря по радиото, просто си трай! Аз ще мога да чувам всички радиопредавания дори и ти да ми говориш в ухото. Чувствай се свободен да задаваш въпроси, да разказваш вицове, да си измисляш или каквото там решиш. Искам полетът ни да ти е приятен! — Джейк се усмихна. Наистина го искаше! Когато напуснаха каюткомпанията, Графтън пусна изгладените атестации в пощенската кутия на Уилсън. Така копелето можеше да ги прочете веднага, щом се събуди!
Десет минути след излитането, те вече приближаваха брега на Лузон. Летяха малко зад и вляво от самолета на Ландийн. От кобалтовото море сякаш изплуваха нежнозелени планини, върху белите пясъци се гонеха утринни сенки. Двата самолета се снижиха до 200 фута и направиха завой на север, на около 500 ярда навътре в морето и успоредно на прибоя. От време на време виждаха по някоя рибарска лодка, но най-често под тях бе единствено пустото море, отделено от гъстите тропически гори чрез дългата ивица пясък, простиращ се от хоризонт до хоризонт. Нарядко се появяваше и по някоя самотна рибарска колиба. Джейк Графтън се чувстваше истински освежен. Толкова бе хубаво да летиш, без да се притесняваш за каквото и да било — просто да се забавляваш и да оглеждаш пейзажа под себе си! Пилотската кабина му се струваше толкова удобна, колкото и някое меко кресло.
— Как ти се стори излитането, а? — попита той. Във включения микрофон се чуваше учестеното дишане на доктора.
— Следващият път, когато те катапултират, гледай да нададеш боен вик — това увеличава силата на изживяването!
Докторът се изхили и постепенно нормализира дишането си. Точно пред тях Ландийн се гмуркаше все по-надолу и по-надолу. В далечината се виждаше една самотна колиба. Самолетите се спуснаха на 50 фута. Като пресякоха прибоя, те се насочиха към малката постройка и преминаха над нея със скорост от 300 възела. Когато отново рязко се заизкачваха в небето, Ландийн изкрещя едно „Юхууу!“ по радиото и направи победно тоно. Джейк се изравни с дясното му крило. Ландийн и Марти Грийв му помахаха весело с ръце. Обърнаха на изток, към сушата, и продължиха да летят на 500 фута над някаква долина. Джейк се дръпна назад и зае позиция на 150 фута зад и малко над водача. След няколко остри завоя, те пресякоха хълмовете, като се мушнаха през един тесен проход, където облаците почти опираха планинските върхове. Скоро вече летяха над гори и поля. От време на време пейзажът се накъсваше от появилия се криволичещ път или малко селце.
Гласът на Сами прогърмя в ушите на Джейк: — Хайде да се издигнем и да се позабавляваме!
Без да дочака отговор, той изви нагоре и увеличи мощността. Много скоро вече се изкачваха през позлатените от слънцето облаци. Яздейки крилатите си коне, те пресякоха Валхала, за да се потопят в откритата небесна синева. На 12 000 фута изскочиха над облаците. По-късно същия следобед щеше да има буря, но засега облачната покривка не бе още толкова дебела и те спокойно можеха да си „поиграят“ в небето над нея. Когато стигнаха 23 000 фута, Ландийн хоризонтира, помаха на Джейк и изви с 30 градуса наляво. Графтън му отвърна на поздрава и обърна с 30 градуса надясно. Графтън се концентрира върху бързо отдалечаващия се самолет. Колко мънички изглеждаха човешките машини на фона на безкрайното небесно пространство!
— По-добре си затегни коланите и законтри раменните ограничители! — посъветва пилотът доктора, който веднага го послуша.
— Побъркани пилоти! — чуха в слушалките си двамата гласа на Марти Грийв.
— Завивам — предаде Джейк.
— И аз, майчице! — изхили се съквартирантът му. — Сега ще ти туря малко вазелин!
Самолетите се приближаваха челно. Джейк бе тикнал до край напред ръчките си и бързо набираше скорост. Така двубоят им започваше на чисто — никой от пилотите нямаше преимущество пред другия. Джейк се огледа. Небето бе пусто. Обходи с поглед приборите и машинално си отбеляза необходимите му данни. Приближаващият се към него самолет ставаше все по-голям и по-голям.
— Загубилият ще черпи!
Срещнаха се с обща скорост от над 1000 мили в час. Ландийн премина отляво на Джейк, като краищата на крилете му профучаха на не повече от 50 фута от самолета на Графтън. Джейк дръпна лоста назад и наляво. Претоварването го притисна, но той не обръщаше внимание. Извърна глава назад и се опита да види над лявото си рамо накъде бе завил Ландийн. Няколко секунди не успя да намери противника си. Направи завой на 90 градуса и опъна още по-здраво лоста.