Когато кацнаха на базата в Куби, двата самолета бяха упътени към стоянките, в близост до кея на самолетоносача. Един моряк ги установи на местата им, а друг застопори колесниците. След като отвори фанара и спря двигателите, Джейк свали шлема си и остави следобедния вятър да охлади мокрите му от пот коси. Докторът направи същото. Графтън прокара пръсти в косата си и изтри потта от веждите си.
— Какво ще кажеш, Джек? Заслужаваше ли си? Прекъснаха разговора им, преди Лудият Джек да успее да му отговори.
— Здрасти, Джейк! — Един облечен в униформа цвят каки мъж подхвърли нагоре към кабината кутия бира. Джейк я улови, подаде я на Лудият Джек, след което хвана и втората. Бирата беше леденостудена — истински еликсир, който вълшебно потече надолу по пресъхналото гърло на пилота. Докторът сръбна една глътка от своята.
— Добре дошъл пак в Куби, Джейк! — приветства го дежурният по настаняването.
— Благодаря! — Джейк видя към него да се задава Ландийн с шлема си в ръка. — Сам, дължиш ми една бира!
— Вземи си каквото пожелаеш, Джейк! И без това ти купуваш!
— Ха! Бих те толкова лесно, че дори за момент си помислих, че си имам работа с някой пилот на Ф-4!
Ландийн театрално вдигна ръце към небето.
— Нямаш ли съвест? Бог ни гледа, Графтън, за да види дали ще си платиш дълга — играхме честно и ти загуби, не помниш ли? Там горе има две врати — едната е за победители, а другата за безчестни люде като теб! Ти ще трябва да минеш през втората, докато аз ще изброявам отпред добродетелите си на свети Петър!
— А те изобщо не са толкова много! — извика Марти Грийв.
Когато самолетоносачът навлезе в канала към кея, четиримата вече седяха в офицерския клуб и се наливаха с бира. Клубът се намираше на един хълм с изглед към залива Субик и Олонгапо Сити. Гледката, която се разкриваше от върха, направо можеше да ти вземе дъха. Изпиха по още една бира, преди корабът да спре на сто ярда от кея и четири буксира веднага да се прилепят към огромното му туловище.
— Да вървим горе в хотела и да си вземем стаи преди останалите момчета да дойдат! — предложи Марти.
— Пък може и да поплуваме малко в басейна!
— Е, приятели — рече Лудият Джек, когато летците се изправиха, — аз днес съм дежурен, така че трябва да се кача на кораба! — Той протегна ръка на Джейк.
— Благодаря, че ме докара! — Докторът се усмихна. — Дълго ще ми държи топло този полет! Може и да си прав! Животът на бързи обороти може и да си заслужава риска да умреш млад! Може би това е тайна, която само вие, пилотите, знаете!
Графтън се ухили и раздруса протегнатата му ръка.
— Ще се видим по-късно, Джек!
ГЛАВА 9
Стюардът-филипинец в общежитието за несемейни офицери изгледа тримата летци с подозрение.
— Кога пристига вашето кораб? — запита той.
Не беше позволено общежитието да се използва от офицери, чиито кораби се намират в пристанището.
— Информацията е секретна — каза Ландийн, без да му мигне окото. — Не знаете ли, че сме във война? — и се подписа срещу номера на стаята си.
Стюардът скръсти ръце на гърдите си. Несъмнено му се беше налагало да се занимава с много от екипажите във Флота, които бяха склонни да пренебрегват всякакви правила, освен своите собствени.
— Трябва да напуснете стая, когато вашето кораб дойде. Стаи има малко.
— Можеш да разчиташ на нас — каза Ландийн, вдигна багажа си и поведе групата надолу по коридора.
— Добре стана, че пристигнахме тук преди сганта от Шило да започнат да се тълпят около басейна. Така тоя щеше да разбере, че е пристигнал кораб.
Уговориха си среща след петнадесет минути при басейна. Джейк взе един душ и като излезе, се натъкна на приятелите си във фоайето, така че всички заедно тръгнаха към басейна зад дългата извита сграда на хотела.
— Шест джина с тоник за приятелите ми и мен! — извика Джейк на сервитьорката и скочи във водата.
Сами и Марти го последваха. Когато първата група офицери от кораба пристигна при бара, джинът, хладката вода и горещото слънце взети заедно вече бяха подействали освежаващо на тримата мъже.
— Как е водата, а? — попита Малкият Оги.
— Скъсахме се да плуваме. Много ще се минеш, ако не скочиш!
Малкият пусна торбата с принадлежности в краката си и остави питието на масата.
— Така е, по дяволите! — рече той и както си беше облечен, се хвърли в басейна.
— Великолепно — каза Марти, когато Малкият се появи на повърхността. — Откъде ще вземеш сухи дрехи?