След вечеря Джейк и Сами отидоха до бара, поръчаха си по още едно и се приближиха да погледат певицата. Тя изпълняваше популярни американски песни. В чудесния ѝ глас не се усещаше никакъв акцент.
Погледът на Ландийн зашари наоколо.
— Чудя се къде ли е онази сладка келнерка тази вечер?
— И аз това се питах. Може да ѝ е почивен ден.
— Е, май ще взема едно такси и ще ида да навестя онази учителка — той допи чашата си на един дъх.
— Какво виждаш в тази жена? Тя сигурно наближава четиридесетте.
— Стига и това, че и двамата се намираме на едно и също място по едно и също време. Ще се видим по-късно!
Джейк закрачи нататък, където Боксмън, Дърфи Рейзър, Големия Оги и един непознат се бяха скупчили около маса, затрупана с празни бирени кутийки.
— Я пусни котва при нас, колега! — изрева Боксмън, — Джейк, искам да те запозная с Фердинанд Магелан. — Уолкуиц прегърна през раменете непознатия до себе си. Мъжът изглеждаше здравеняк, а очилата с костени рамки му придаваха вид на интелектуалец. — Ето, го, от плът и кръв, най-великият навигатор, който някога се е отърсвал от земните окови и е поглеждал Господ в лицето!
— Джейк Графтън. — Той стисна ръката на новодошлия.
— Фред Моголън.
— Нали ти казах, Фердинанд Магелан! — избоботи Боксмън. — Той е от новите. Обади се веднага, щом корабът акостира. Още има жълто около устата! Не може да различи лайното от фъстъченото масло.
— Откъде си, Фред? — запита Джейк и придърпа един стол.
— Сейнт Луис. Е, по-точно, от покрайнините на Сейнт Луис.
— Боксмън и останалите сигурно вече са побързали да те просветлят по отношение на удоволствията тук — каза Джейк.
— Нещо такова. Тук съм вече два дни. Докато ви чаках, имах време да се поогледам.
— Не се тревожи Джейк — каза Боксмън, — ще се погрижим за младия Фердинанд. Ще направим всичко възможно този впечатляващо невинен младок да бъде кръстен според най-добрите традиции на А-6, „най-светлите традиции на морската служба“, ако трябва да цитирам. Всъщност, ние тъкмо тръгвахме към града. — Той махна на сервитьорката. — Дай по още едно за последно, скъпа!
Големият Оги се обърна към Джейк:
— Фердинанд иска да знае как се чувства човек по време на боен полет и какъв може да бъде новият му пилот. Малко е притеснен, че накрая ще се озове в един самолет с теб.
— Не, не съм! — побърза да вметне Фердинанд; очевидно му се искаше да не беше питал за това.
Джейк се ухили.
— Сам ще трябва да си отговориш на тези въпроси!
— Не лъжи малкия, Джейк! Кажи му всичко както си е.
— Аз мога да ти изясня въпроса — предложи Дърфи. — Ако изкараш първия полет, без да напълниш гащите, значи си добре.
— Амин!
— Е, няма да се измъкнеш със съвсем чисто бельо, но надежда винаги има!
— Хайде да отлитаме към брега! — рече Боксмън и стана.
— Да отидем в града!
— Допий си бирата — каза му някой.
— По дяволите бирата! Готов съм. Хайде да тръгваме.
— Кой ще наглежда Боксмън? — попита Джейк.
Някой обикновено трябваше да го придружава, за да го върне на кораба, ако в ентусиазма си той не си преценеше добре възможностите, както ставаше понякога.
— Тази вечер Фердинанд ще пърха около него.
— Няма нужда никой да ме наглежда! И сам мога да се справя. — Боксмън вдигна чашата си и я пресуши. — Идваш ли, Джейк?
— Май ще се помотая още малко тук.
— По-добре ела, Джейк! Все ще се намери и за теб едно сладурче в По Сити.
— Ами... — Джейк не се чувстваше във форма, за да се отдаде на удоволствия, но в сравнение с него Фердинанд приличаше на агне, което водят на заколение. — Добре, ще дойда с вас.
— Това се казва мъж, Желязна Ръка!
— Благодаря ти, Бокс! Имах нужда някой да ми го каже! Петимата спряха едно такси пред клуба. Натъпкаха се в колата — японско производство — и Боксмън нареди на шофьора:
— Карай към главния изход и не пести конете!
Малката машина потегли на две гуми, сред облаци изгорели газове.
Пътят през моста, който свързваше военно-морската база с Олонгапо Сити, винаги действаше отрезвяващо на Джейк. Насред мръсния канал бяха насядали деца в лодки и подвикваха на моряците да им подхвърлят някоя монета. Джейк погледна през перилата. Вонята на един от най-големите отходни канали на тая земя го накара да се отдръпне обратно.
— Хей, Джо! Хвърли ми четвърт долар — десетгодишно момченце внимателно крепеше равновесие на носа на една лодка и държеше рибарска мрежа в ръце. Насред лодката седеше момиче, вероятно сестра му, и от време на време раздвижваше греблата, за да се задържат на едно място.