Графтън не беше много ентусиазиран.
— С какво е толкова по-различно от тук? — Джейк добре познаваше подробностите на местния нощен живот. Хиляда пъти би предпочел просто да си остане тук и да се натряска.
— Хайде, Джейк! Имай ми доверие! Ще ти падне шапката като го видиш!
Пилотът сви рамене. Фердинанд Магелан се възползва от отворилата се възможност, за да се изпари. Големият Оги и Дърфи последваха примера му. Боксмън се отказа да ги убеждава.
— Да вървим, Джейк! — каза той и стана. Американската валута, пъхната в ръцете на собственика на клуба, го убеди, че може да се лиши от две момичета втора категория за няколко часа. Скоро Джейк, Бокс, Сюзи и Тереса вече се подрусваха на задната седалка на един джип.
Кръчмата „При Полина“ с нищо не беше по-различна от всички други в По Сити, като изключим, че отпред имаше басейн, в който плуваха 6-7 малки алигатора или може би крокодила. На тротоара се продаваха пилета и патета за пияните американци, които искаха да хранят влечугите в езерото. Приближавайки заведението, Бокс, Джейк и двете момичета забелязаха един млад американец, облечен в дънки, отрязана до пъпа фланелка и с обица на ухото. Тъкмо се бе облегнал на перилата с пате в ръка.
— Ето ви, момчета. Елате си го вземете! — и хвърли малката птица в басейна. Патето запляска с криле, изписка няколко пъти и заплува между боклуците към брега. От водата се подаде една слизеста муцуна. Когато всичко утихна, на повърхността останаха да се носят две малки бели пера.
— Супа от патица! — извика морякът. — Какво ще кажете? Само едно примлясване с уста и, хоп, вече я няма! Дайте ми още едно пате! Или не, я да опитаме с пиле този път! Видяхме, че обичат патици. Дали си падат и по неоскубани пилета? — Той и приятелчетата му се изсмяха гръмко. — Ще проведем научен експеримент. Чудя се по какво ги усещат тия алигаторчета — може би по пляскането на крилете.
— Да влизаме, преди да съм се издрайфал! — каза Графтън. Откриха свободна маса в един ъгъл. Още преди да дойде сервитьорката, към тях се приближиха две от тукашните „обслужващи“ момичета и изгледаха Сюзи и Тереса на кръв. Те не им останаха длъжни. Боксмън се изсмя и им махна да се присъединят към компанията. „Домакините“ обаче отклониха поканата, тъй като в заведението влезе група морски пехотинци.
Сюзи и Тереса поръчаха обичайното кафяво питие, а Бокс и Джейк — бира и бърбън. Пилотът отпи една глътка и се закашля.
— Бокс, вече ми се прибира! Толкова забавления за една нощ ми стигат! — и изля бърбъна си на пода.
Точно в този момент онзи с обицата и приятелите му нахлуха вътре и се настаниха около барплота. Шумно поръчаха бира и тукашните дами тутакси ги заобиколиха. „Обицата“ се забавляваше чудесно. Пиеше, кикотеше се и пъхаше ръка в панталона на момичето до себе си. Тя му прошепна нещо и се огледа в огледалото насреща. „Обицата“ мушна ръка още по-дълбоко в панталона ѝ и каза нещо на мъжа до себе си. Двамата завиха като хиени от смях. Лицето на момичето остана безизразно. Джейк погледна Боксмън.
— Аз ли съм единственият нормален тук? Или съм единственият луд?
— Тоя е мръсно копеле. Може животът да го е направил такъв. — Бокс сви рамене. — Или пък бирата. — Вдигна бутилката си и я огледа. — На мен още нищо ми няма, но може и да не съм пил достатъчно.
— Защо носи тая обица?
— Заради скапаните протести в Щатите. Иска да покаже, че е в крачка с тях и ги подкрепя. Хващам се на бас, че не носи тая тенекия на кораба.
Пилотът се изправи.
— Идваш ли с мен, Бокс?
— Ние пак тръгва? — запита Тереса. Очевидно тя и Сюзи им бяха станали постоянни приятелки, поне за тази нощ.
— Какво смяташ да правиш? — поиска да знае Бокс.
— Идваш ли с мен или не?
Боксмън пресуши чашата си и се изправи.
— Хайде, води, Желязна Ръка! — И подхвърли шепа песос на масата.
Джейк се насочи към бара и потупа „Обицата“ по рамото, като му се усмихна най-приятелски.
— Морски, вземи гаджето си и ела навън! Ще храним крокодилчетата. — „Обицата“ явно не го разбра. Пилотът се обърна към останалите. — Хей, вие, хайде навън да нахраним крокодилите!
Боксмън схвана намека и веднага се притече на помощ.
— Хайде всички вън заедно с мацките!
Десетина мъже се запътиха към изхода. Графтън остана с Обицата и го побутна към вратата.
— Тия крокодили обичат ли патици и пилета?
— Какво говориш, братче, лапват ги на една хапка! С всичкото им крякане!
Навън Обицата купи едно пиле и го хвърли в езерото. То изчезна сред взрив от вода и пера. Обицата приветства това с диви крясъци. Бръкна в портфейла си, извади няколко песос и купи още две птици.