Щом пристъпи отново към перилата, Джейк кимна на Боксмън и двамата застанаха от двете му страни.
— Направете място! — изкомандва Джейк.
Морякът се облегна на парапета, за да хвърли пилето. Едновременно с това Джейк и Бокс се наведоха и го хванаха за глезените на краката. Бързо го повдигнаха и Обицата политна към езерото с главата надолу. Изкрещя, но пронизителният му писък внезапно замря, щом главата му се вряза във водната повърхност.
Джейк държеше моряка здраво за десния глезен, но Боксмън го пусна със замах и вдигна нагоре ръце. Цялата тежест падна върху Графтън. Изненадан, той политна и улови перилата, но ръцете му се плъзнаха. Едва успя да се удържи. Опита се да изкрещи, но за миг беше изгубил гласа си. После се чу да вика:
— Смахнат глупако, извади го от там!
Челюстта на Боксмън се схвана от ужас. Той подскочи, пресегна се през парапета и хвана с две ръце панталона на мъжа. Двамата летци напрегнаха сили, но тежестта им дойде твърде много.
Джейк Графтън забеляза в тълпата Фердинанд Магелан, зяпнал глупаво с отворена уста.
— Помогни ни, за Бога!
Тримата успяха да измъкнат Обицата донякъде от водата. После и другите се хвърлиха да им помагат.
Докато го дърпаха, той кашляше, хълцаше и правеше безрезултатни опити да крещи. Пуснаха го насред мръсотията на тротоара. По косата и восъчнобялото му лице бяха полепнали слизести отпадъци. Морякът се разхлипа и взе да се оглежда диво наоколо. Треперейки от напрежение, Графтън се подпря на перилата. Боксмън се наведе и погледна Обицата в очите.
— Как беше, хареса ли ти, копеле мръсно?
Момчето имаше жалък вид. Джейк се извърна към тълпата. Тъкмо навреме, за да види как един се е засилил да го нокаутира; той се наведе и ударът закачи ухото му. Замахна с ръка да отвърне, като вложи цялата си тежест, и усети как под юмрука му изхрущяват разбити зъби. После мъжът се строполи.
Чуха се свирки.
— Комендантските!
Джейк хукна да бяга. Блъсна се в няколко души, но успя да си проправи път през разпръсващата се тълпа и затича надолу по тротоара. На следващата пресечка Джейк беше вече в ритъм, когато видя, че Сюзи му маха.
— Давай нагоре!
Хвърли се към вратата, после хукна нагоре по някакво тясно стълбище. Сюзи и Боксмън го следваха по петите. На осветената само от една гола крушка площадка на втория етаж, Сюзи отключи някаква врата и тримата нахлуха в тъмна стая. Идващата от улицата светлина беше достатъчна, за да очертае неясните контури на разпръснати безразборно из цялото помещение мебели.
Те се скупчиха на прозореца и задъхани се загледаха надолу към кръчмата. По улицата и тротоара нямаше никой друг, освен проснатия в прахта Обица и комендантските в бели униформи, изправени до него. Разхождащите се наоколо патици и пилета явно не знаеха какво да правят сега, когато собствениците им се бяха изпарили яко дим и те бяха свободни. Двама от патрула вдигнаха моряка на крака и го поведоха нанякъде.
— Бас ловя, че това ще му е за обица на ухото на кучия му син! — каза Боксмън.
— Не трябваше да го правим! — Действието на адреналина вече отслабваше, а с него си отиваше и тръпката от случката.
— Добре му дойде!
— Обаче напълни гащите! Видях го, докато го измъквахме от водата. Толкова здраво сме го изплашили!
— Може пък да им каже, че сме го спасили, след като случайно е паднал в езерото.
— А може и слънцето утре да не изгрее!
Сюзи се беше ухилила до уши.
— Вие научили него добър урок! Не да плува сам.
Избухнаха в смях.
— Момчето дори трябва да ни е благодарно! На нас дължи най-силната тръпка в живота си! — каза Бокс, кикотейки се.
— Бас ловя, че само в крокодилите му е била главата — Джейк едва можа да си поеме дъх от смях.
Веселието им най-сетне утихна. Графтън усети, че ухото му пулсира.
— А ти защо му пусна крака?
— Знам ли, по дяволите! — Боксмън се почеса. — Май забравих, че има крокодили. Струваше ми се напълно в реда на нещата да го хвърлим в езерото. Всъщност, защо трябваше да го правим?
— Защото беше мръсно копеле.
Сюзи обви ръце около Боксмън и го дари с една широка, ослепителна усмивка.
— Мен нали няма хвърли?
— Не, не, хвърляме само моряци!
— Ти мене харесва?
Боксмън я прегърна и целуна по устните.
— Май ще ми харесаш повече с малко сол!
Тя отново се засмя и сложи лявата му ръка върху малките си гърди.
— Ммм! — каза летецът.
Джейк се запъти пипнешком през тъмната стая към вратата. Щом я отвори, от единствената електрическа крушка на стълбището нахлу светлина и освети седнала в кресло в ъгъла възрастна жена. Имаше дребничка фигура, сребриста коса и сбръчкано лице. В тъмнината се чуваше кикота на Сюзи. Старицата отвори уста в беззъба усмивка. Излизайки, Джейк тихо притвори вратата отвън.