— Благодаря, но за съжаление няма да мога и за вечеря.
— Защо не се поразходим следобед? Да поразгледаме града...
— Днес май не е най-подходящият ден за това. — Кали въздъхна. — Знаеш ли какво, може да се видим за следобедния чай.
— Следобеден чай ли?
— Никога ли не си си правил среща за чай?
— Не, но съм готов да опитам. Къде ще се видим?
— В твоя хотел. Във фоайето. Там правят чудесен чай. Какво ще кажеш за 16 и 30?
— Чудесно — в 16 и 30 — каза Джейк. — Ще те чакам!
Тя се извърна и бързо закрачи в дъжда. Като мина половин пресечка разстояние, обърна глава и спря. Той все още я гледаше.
— Не стой така! — извика тя. — Иди и се преоблечи в сухи дрехи.
Джейк махна с ръка.
— Ще се видим в хотела.
И тръгна в обратната посока. Ускори ход и след малко затича, без да обръща внимание на студа и мускулната треска.
— Можеше поне да я попиташ дали има някоя приятелка! — извика Сами от банята, където се бръснеше.
Джейк стоеше до прозореца и гледаше дъжда и сивите облаци, които се плъзгаха бързо над пристанището. Водата беше спокойна и тъмна, сякаш отгоре ѝ бе разлят петрол; шлеповете, фериботите и сампаните оставяха ясно очертани бразди по повърхността. Пристанището приличаше на езеро.
Като се прибра в хотела, той дълго се кисна във ваната. Сега вече започваше да усеща болките в прасците.
— Да можеше да спре този дъжд!
— Ако бях на твое място, щях да я попитам дали няма някоя свободна приятелка, скътана за теб! Светът е пълен със самотни жени, които вехнат от желание да срещнат някой готин тип с дебела пачка. Ето ме мен — достоен, красив, с добро финансово състояние, а ти дори не си дал един-единствен шанс на някоя от тези линеещи хубавици! Това ли ти е приятелството, питам аз!
Джейк извърна глава към банята.
— Хей, аз самият имах късмет, че изобщо успях да си уредя тази среща!
— „Среща“ ли? Наричаш „среща“ това, да отидеш НА ЧАЙ с някое момиче?
— Това беше всичко, което можах да направя.
— А попита ли я има ли приятелка, а? Бас ловя, че изобщо не си и опитал, по дяволите!
— Нямаше да излезе нищо, Сами! Сами се появи откъм банята по гащи.
— Окей, Графтън, картинката започва да ми се изяснява! Не ме искаш да ти се мотая наоколо и да обърквам нещата между теб и твоето момиче за чай с кифлички.
— Не, не е така! Както вече ти казах...
— Добре, остави! — Сами махна с ръка към Джейк да млъкне. — И сам мога да си намеря момиче, нямам нужда от твоята помощ за романтичните си приключения. Просто ти насочвам вниманието към това петно в приятелските ни взаимоотношения. — Лицето му изразяваше обида. — Но никога няма да го забравя, Графтън! Никога! Може дори да кажа на Паркър, че ти открадна кърпата му и му заключи каютата, докато той се къпеше!
— Но това беше твоя работа!
— Да, но когато съквартирантите вземат да си изкарват кирливите ризи, те почват и да лъжат и кой знае докъде могат да стигнат!
— По-добре недей — каза Джейк, — или аз ще им кажа, че ти си Фантома!
Ландийн му хвърли поглед изпод вежди, после отиде до леглото си и седна. Погледна пак Джейк и се ухили. — Е, тук вече си прав!
— Какво?
— Да, аз съм Фантомът! — каза той през смях. — Изобщо не ме подозираше, нали?
— Луд ли си? Всички мислят, че е някой извратен тип, когото трябва да пратят в психиатрично заведение. Ако те хванат, ще те екстрадират обратно в Щатите в усмирителна риза. Господи...! Майтапиш се, нали? — И Джейк се втренчи в лицето на Ландийн. — Опитваш се да ме метнеш!
— Хич не се опитвам! Вярно е! Аз съм Рицарят с наметалото. Или не, това беше Батман! Аз нямам наметало, нищо, че можех да използвам хавлията на Каубоя. — Той се качи върху леглото и зае артистична поза. — Аз съм Крилатата Мъст, Духът на бюрократичната глупост! — И се тръшна долу. — Не, трябва да измисля нещо друго.
— Откачил ли си, смахнат тип такъв! Защо, за Бога, трябваше да измисляш подобно безумие?
— А ти защо хвърли оня на крокодилите? Защото ти беше писнало от дръвници като него, без капка разум! Е, и на мен ми писна. „Лейтенант Пекърхед умело и храбро избегна плътния и точен вражески обстрел и проведе унищожителна атака срещу фермата за дървен материал в Банг Уанг. Смелостта и издръжливостта му правят голяма чест и дрън-дрън в духа на най-добрите традиции на Флота.“ — Гласът му премина в крясък. — Дотук ми е дошло от тия боклуци!
Той се вторачи в Графтън.
— Замислих се за всички тия лайна и реших да се изходя. После доста се посмях и ми олекна. Предложих още пет-шест души за медали и изпратих препоръките на Уилсън Заека. Тоя чекиджия направо се влюби в тях! А на мен този път не ми се повдигна, както обикновено!
Джейк се извърна към прозореца. В мъглата се виждаха неясните очертания на платното на джонка. Погледът му попадна върху търговски кораб, около който се бяха струпали шлепове и сампани и разтоварваха стока.