— И ти ли си била студентка там?
— Естествено. Всичко бе предрешено. Там получих дипломата си и останах, за да специализирам в областта на чуждите езици.
— Значи си последвала семейната традиция.
— Точно това беше проблемът. Родителите ми смятаха, че трябва да правя академична кариера. Много се разстроиха от решението ми да се явя на изпит за работа в чужбина, а когато го взех, истински се разочароваха. Умоляваха ме да остана и да правя докторат, но — както се казва — аз исках да видя света.
— А също и да бъдеш самата себе си.
— Да, това е голяма част от истината.
— Тогава сигурно говориш китайски — каза Джейк.
— Ъхъ. Учила съм предимно мандарин, а сега се занимавам и с кантон.
— Впечатляващо.
— Китайският, т.е. говоримият китайски, не е толкова труден, колкото си мислят повечето хора. Граматиката му е лесна. Да се научиш да четеш на китайски, обаче, е значително по-трудно.
— Ти можеш ли?
— Малко. Трябват ти години, за да потръгне по-гладко. Най-вече е въпрос на добра памет.
Джейк погледна чашата на Кали.
— Ти май още не си свършила, за да поръчам по още едно.
— Поръчай за себе си. Не ме чакай, моля те!
Джейк едва успя да вдигне поглед от масата и млад келнер-китаец се приближи веднага. Той посочи към празната бирена бутилка.
— Само за мен.
— Разкажи ми за родния си град — помоли Кали. — С какво се занимават там хората?
— Повечето от тях са фермери и отглеждат зеленчуци. Тези, които не се занимават със земеделие, са търговци.
— Разкажи ми нещо, от което да се усеща духът на града.
Джейк се замисли за миг, а после каза:
— Последният път, когато си бях вкъщи в отпуска, най-голямата новина в Риджвил, Виржиния, беше, че вече два месеца прожекционната машина в местното кино „Плаца“ бе повредена. Собственикът на „Плаца“ бе обещавал месеци наред, че ще купи нова, но накрая призна, че ще му излезе твърде скъпо. А „Плаца“ е единственото кино в града.
— Каква трагедия! — засмя се Кали.
— Ами да! Другата голяма новина беше, че 16-годишната дъщеря на Сам Чаплейн — Сам върти търговията с „Форд“ — е забременяла.
— О, не!
— И то за втори път!
— Сериозно? — попита Кали и спря да се смее. — Хващам се на бас, че зная кога е станало!
Джейк се ухили.
— Така ли?
— Ъхъ. Някоя нощ, скоро след като се е повредила прожекционната машина в „Плаца“.
Той се засмя.
— Улучи! И знаеш ли какво още? В града се оказа, че има още 15-20 други жени, всички бременни от около два месеца.
— Да пием за „Плаца“! — и тя вдигна чаша. — Дано успее бързо да си набави нова машина!
Чашите звъннаха.
— Честно, Джейк, харесва ли ти Риджвил?
— Всъщност да. Там пораснах, там завърших гимназия. Обичах да работя във фермата на баща ми, обичам и да ходя на лов за риба, а тогава често го правех. Може би в този град всеки знае твърде много за останалите и човек има чувството, че живее в аквариум, но пък хората са сърдечни и отзивчиви, ако се появи проблем. Е, и ние си имаме мърша в стадото, но общо взето, хората са добри. Приятелите ми от детинство живеят там — и аз знам, че с тях ще останем близки до края на живота си.
Тя го помоли да ѝ разкаже за приятелите си и Джейк разправи за запоя с бира и нуди-купона край езерото Колдуел, станали точно след един религиозен пикник; каза ѝ как спирачките на неговия Шевролет, модел ʼ57 веднъж отказаха в планината Хоудъм, когато той и приятелите му се връщаха от лов и колата помете един крайпътен камък; описа ѝ и други забавни случки. Не беше трудно човек да я разсмее. Когато пак го запита за летенето, той ѝ каза, че се е научил да лети не във Флота, а на една Сесна 140, на тревиста полянка край града. За първи път се беше качил на самолет на 15-годишна възраст, а свидетелството си за частен пилот, бе получил на 17-тия си рожден ден — в първия миг, когато можеше легално да се яви на изпит.
На следващия ден баща му се беше съгласил да лети като негов пръв пътник.
— Страхуваше ли се?
— Бях развълнуван, но уверен в себе си. Нямах търпение да се изфукам.
— А баща ти?
— В началото бе доста притеснен. Постоянно ме питаше за приборите и системите, дали съм ги проверил всичките и разни такива. Но след малко разбра, че си зная работата и с удоволствие се остави да го повозя.
— Гордееше ли се с теб?
— Май да. Аз самият се гордеех,
— Не е малко постижение да получиш разрешително за пилотиране на 17-я си рожден ден.
— Не е и чак толкова необикновено. И други са го правили.
— Ти просто скромничиш.
Джейк махна с ръка на келнера да донесе по още едно питие. Забеляза, че барът е по-пълен и дочу отчетливо английско произношение.