Дълго стоя под душа, а после се преоблече. Почувства се по-добре. Слезе в „Чеса“ — швейцарския ресторант на хотела — и си поръча пържола с бира. Стомахът му се успокои. Прибра се в стаята и с леко треперещи ръце запали втората цигара за деня. Погледа малко телевизия и си легна.
В началото мислите му се въртяха само около Кали и доколкото успя, той възстанови наум разговора и прекараното с нея време. После си спомни за тълпата азиатци и кресливите им гласове. Те притискаха тела в него; гълчавата от думите им отекваше в ушите му — сякаш това бе техният начин да му докажат, че съществуват, че са хора от плът и кръв като него.
„Опитваш се, помисли си Джейк, да изхвърлиш от главата си мисълта, че убиваш истински хора. Сееш бомби, но не виждаш как падат, не чуваш експлозията. От земята само беззвучно се вдигат облачета дим, но биха ли могли те да убият някого? Сякаш нищо не се случва истински и ти започваш да си мислиш, че тези азиатци не се хранят, не дишат, не ходят по нужда, не изпитват болка, не викат. Струва ти се, че в действителност не съществуват. Опитваш се да забравиш истината, защото не искаш да бъдеш убиец — за Бога, това е последното нещо, което желаеш! Но въпреки това си такъв — убиваш хора, понякога до 50 човека наведнъж. У теб са бомбите, битката не е равностойна и ти прекрасно го знаеш. Живееш със срама от тази мисъл. Щеше да е по-различно, ако знаеше, че ако ти не убиеш противника си, той ще убие теб — като при дуел, или по време на въздушен бой между два самолета. Понякога атакуваш и онези, които те обстрелват със зенитен огън и ракети. Ако пречукаш тях — добре, не мислиш повече за това. Но все пак бомбите са у теб и в повечето случаи те падат върху хора, които не те нападат по никакъв начин. Най-много кошмари ти причинява мисълта, че може да си убил деца, защото знаеш какво става с телцата им при една бомбена експлозия и сякаш чуваш писъците им. Но всъщност нямаш представа по кого стреляш — може и да не е имало деца сред пострадалите, все пак! Внушаваш си, че е така, докато някой прекрасен ден научиш, че всъщност си сбъркал и си бомбардирал не това, което трябва, а някоя болница. Тогава упорито се стараеш да изгониш от главата си спомена за всичко това и гледаш да не мислиш за възможната истина. И ти се иска да изскубнеш топките на всяко ухилено копеле, което ти казва точно колко души си убил.“
ГЛАВА 11
Сами разтвори завесите със замах и в стаята нахлу ослепителна слънчева светлина.
— Хайде, Графтьн, размърдай си благородното продължение на гръбначния стълб! Днес ще бъде страхотен ден!
— Моля? Благородното ми какво?
— Това го прихванах от англичаните, с които се мотах снощи. Страхотни образи!
— Колко е часът? — Графтън забеляза, че Ландийн не е спал в леглото си.
— Почти десет. Хайде, съкафезнико! Ставай, ходом марш към банята — пикай и се бръсни!
— Каква е тая паника! — изстена Джейк. — Впрочем, къде беше снощи?
— Англичаните, с които се запознах — от Кралския флот — ми намериха едно австралийско маце — стюардеса, която веднага оцени чистокръвната ми порода. Не понесе мисълта, че ще прекара нощта без мен! — И Сами завъртя одобрително очи.
— Желязна Ръка, днес е твоят щастлив ден. Тя има приятелка — зажадняла за секс женска, която си умира от нетърпение да се запознае с теб.
Джейк стана и отиде в банята, а Сами се приближи и застана до вратата.
— Хей, Графтън! Толкова отдавна ли не си спал с жена, че вече си забравил какво хубаво нещо е сексът? Обещах да те заведа. Послъгах, разбира се. Казах, че около теб се въртят стотина жени, които се бият коя да те докопа първа. Какво пък толкова, по дяволите, приятелят си е приятел, нали така?
— Точно така — каза Джейк. Излезе от банята. — Много мило от твоя страна, но има един проблем. Аз...
— Проблем ли? Какви ги приказваш?
— Помниш ли жената, за която ти разправих вчера? Онази, която...
— Какво? — каза Сами недоверчиво. — Искаш да кажеш госпожица „Чай с Кифлички“? Майтапиш ме! Аз ти уредих среща с една истинска жена — австралийка! Колкото и да съм добър, не мога да се справя с две наведнъж!
— Е, да! — съгласи се Джейк. — Но аз имам уговор...
— Виж сега. Джейк — Сами заговори много бавно и отчетливо, като на малко дете. — Това апетитно парче, т.е. тази висока страстна руса жена, направо може да ти разкаже играта днес. Ще ти усуче надлъжника, момчето ми! Знаеш за какво говоря. Ще ти РАЗ-КА-ЖЕ ИГ-РА-ТА!
— Ъхъ — каза Джейк. — Чуй за момент, дявол те взел какво...