— Добре — отсече Сами. — Картинката ми е ясна.
Тръгна към вратата и каза:
— Е, щях да закусвам с теб, но виждам, че не си с всичкия си, а пък умирам от глад и няма да те чакам! — Сами отвори вратата, после се обърна към Джейк. — Ще те попитам само едно: Успя ли да я оправиш, заедно с кифличките ѝ? А?
— Върви по дяволите!
— Ха! Знаех си аз! Да оставим фактите да говорят сами! — и затръшна вратата.
Джейк се избръсна набързо и реши, че ще се къпе по-късно. Завари Сами все още на масата за закуска. В чинията му имаше останали пържени яйца. Джейк си поръча кафе, доматен сок и препечена филийка с портокалово сладко.
— Най-напред трябваше да ме попиташ — каза той. — Вчера ти казах за нея.
— А как можех да те попитам? А и как да взема насериозно някаква фльорца, която ти казва, че иска да се видите на следобеден чай. На ЧАЙ!
— За мен тя е нещо различно. И не е фльорца!
— Да, да!
— Искам да я видиш — каза Джейк.
— Не виждам как ще побера и това в програмата си. Днес имам да върша доста неща. Съзнаваш ли, че ще трябва да отменя уговорката?
— Да, съзнавам го. Това бе наистина много мило от твоя страна. Но аз държа да я видиш. Искам да знам какво мислиш за нея!
Сами отпи от кафето и после отговори:
— Е, както казах, днес съм много зает. Но ще помисля по въпроса.
Когато Кали позвъня от фоайето, Джейк ѝ каза, че иска да ѝ представи един свой приятел. В коридора Сами запита:
— Та какви всъщност са тези кифлички?
— И аз не знам.
Докато чакаха асансьора, Джейк каза: — Дръж се прилично, моля те!
— Графтън, ще ти направя задника на решето, ако работата ми с австралийските сестрички се развали, понеже не мога да намеря друг пич!
Влязоха във фоайето. Джейк за първи път го виждаше така ярко осветено.
— Това тя ли е? — запита Сами. — Там, до колоната?
— Да — каза Джейк и помаха на Кали в отговор. — Тя е. Кали беше облечена в тъмни три четвърти панталонки и жълта блуза, над която бе сложила разкопчана бяла жилетка. На рамото ѝ висеше малка чанта.
— Не е зле! — каза Сами. — Никак не е зле даже!
На Джейк му се искаше да прегърне Кали, но вместо това я представи на Сами, който беше застанал със събрани крака и леко се поклони. Кали се усмихна и каза:
— От Джейк знам, че сте неговият съквартирант. И вие ли сте пилот?
— Да, госпожо — отвърна Сами. — И аз съм същият безумец.
Тя се засмя.
— Не знаех, че човек трябва да е луд, за да лети!
— За това трябва да ти хлопа дъската. А за да постъпиш във Флота трябва да си направо мръднал — обяви тържествено Сами. — Значи ние сме два пъти куку. Само душевноболни хора могат да живеят по цели месеци, окошарени в някакъв кораб, като група монаси.
— Вие двамата откога се заразявате с безумие един друг?
Джейк и Ландийн се спогледаха.
— Познаваме се от около две години — каза Джейк.
— Да — потвърди Сами. — А от около година живеем заедно и аз зная всичките му недостатъци. Като се върнем на плаващия си манастир, ще изготвя списък и ще ви го пратя. Толкова много хартия, обаче, ще трябва да се таксува като товарна пратка!
Кали вдигна вежди и погледна към Джейк. После се обърна пак към Сами:
— Не че искам да сменя темата, но харесва ли ви Хонконг?
— Определено — отвърна Сами. — Направо съм смаян.
— Кали ще ми покаже истинския Хонконг — вметна Джейк, — Ще ми помогне да избегна капаните за туристи.
— С едно изключение! — поясни Кали. — Ще отидем до Върха. Тази туристическа забележителност не бива да се пропуска.
— Зная — каза Сами. — Снощи бях там.
— Снощи ли? — учуди се Качи. — Сигурно нищо не сте видели.
— Приятелката ми и аз не обърнахме особено внимание на това.
— Е — каза Джейк, — ясно е, че месеците, прекарани в молитва и съзерцание изобщо не са ти помогнали.
— Трябва да се върнете там заедно с приятелката си — заяви Кали. — за да видите гледката!
— Сериозно ще обмисля съвета ви — отговори Сами. — Е, млади хора, аз трябва да ви оставя. — Наведе се към момичето и прошепна тихо в ухото ѝ: — Списъкът с недостатъците на Джейк не е толкова дълъг. Всъщност, имате голям късмет! Той е страхотно момче!
— Какво мислиш за Сами? — попита Джейк, когато двамата излязоха навън, под чистото светло небе.
— Много е забавен — каза тя. — Леко чалнат, обаче ми харесва.
Небето беше синьо и безоблачно, а въздухът — сух и приятен. Духаше лек ветрец. Джейк хвана Кали за ръката и двамата тръгнаха надолу по Нейтън Роуд.
— Повечето от тези магазини са отворени и в неделя, така ли? — запита той.
— Търговията им процъфтява. Туристите обичат да купуват от тук.
Кали го поведе по тясна странична улица, където се разхождаха продавачи с големи върбови кошници в ръце и предлагаха пресни зеленчуци и зрели плодове, чиито разнообразни цветове, форми и външен вид сякаш напираха да изскочат извън плетените панери.