— Какво е това? — запита Джейк, като хвана един малък мъхнат плод.
— Киви. А онова е манго. И двете са много вкусни и сладки.
Във въздуха се носеше тежката миризма на пресни продукти, а улицата беше претъпкана от купувачи, повечето от тях понесли издути найлонови торбички.
Джейк рязко дръпна Кали встрани от пътя на един неуверено криволичещ велосипед, върху който седеше 7-8 годишно момченце.
— Бас държа, че няма разрешително за управление! — каза Кали.
— Може би закъснява за среща с приятелката си.
Минаха покрай цветарски магазин. Витрината беше пълна с пъстри изкуствени цветя. От входа изскочи една беззъба старица и сграбчи Джейк за ръкава.
— Цветя за дамата, господине? Цветя за дамата?
Той се усмихна на Кали.
— Би ли приела един букет, ако имат и истински цветя?
— Благодаря, но не зная къде ще ги сложа!
Жената продължи да припява и още по-силно задърпа Джейк за ръкава.
— Не искаме цветя — каза той. — Дамата не желае цветя! Не, благодарим!
Лицето на старицата грейна и тя го стисна още по-здраво.
— Не, не! Никакви цветя, не!
Кали се засмя.
— Веднага, щом види човека, тя разбира дали ще може лесно да измъкне пари от него — и заговори на жената на кантон.
За Джейк гласът ѝ прозвуча също като всички други носови гласове с мелодична интонация, които слушаше около себе си и това го стресна. За миг го връхлетя усещането, че Кали е измамница — че е китайка, нахлузила кожата на американка. Старицата веднага пусна ръката му. Но когато жената се извърна към Кали, за да ѝ отговори, в очите ѝ проблясваха пламъчета и от устата ѝ се посипа цял поток коментари. Двамата побягнаха от тях надолу по улицата.
След известно време, вече обиколили доста улици, Джейк реши, че каквото и да поиска човек на този свят, то може да бъде закупено в Каулун. Но той самият не желаеше нищо — нито някаква дрънкулка, нито часовник, нито блуза с пайети, нито сампани или концентрични сфери, издялани от слонова кост, нито златни украшения, емайлирани пръстени, копринени дрехи или играчки. Беше огладнял, но не му се щеше да опитва от печената върху дървени въглища патица, която предлагаше един азиатец, нито да хапне от посолените, изсушени на слънце яйчени жълтъци. Дори за известно време загуби апетит при гледката на една месарница, където висяха пилета, окачени на върви и сред локви кръв се търкаляха кравешки глави. А ни най-малко не искаше да му предсказват бъдещето. Кали се опита да го придума поне да си ушие цивилен костюм и няколко ризи.
— Пропускаш великолепна възможност!
— Няма значение. Не нося цивилни дрехи. Готова ли си за Връх Виктория?
— Изморен ли си?
— Май да — отвърна той. — Изморих се от цялата тая тълпа, в която всеки те дърпа да купуваш нещо.
Кали сложи ръка на врата му и го разтри. После го целуна.
— Бас държа, че си гладен!
Поведе го по някаква улица, не по-широка от тротоар. От двете страни имаше поставки с аудиокасети и книги, някои от които на английски.
— Тези касети и книги не се продават — каза Кали. — Дават се под наем от библиотеката, на която принадлежат.
По-надолу по улицата тя спря.
— Ето тук е — посочи към една врата, отвори я и влезе в много малка стая. Джейк я последва вътре и се огледа.
Имаше само три маси и те бяха покрити с вестници. В дъното на помещението се виждаха мъж и жена на средна възраст, заети с готвене. На една от масите седеше двойка млади китайци. Кали отведе Джейк до прозореца, встрани от другите. Щом седнаха, на челото му кацна муха. Той махна с ръка, за да я отпъди.
— Имай ми доверие — каза Кали. — Местенцето е по-добро, отколкото изглежда.
Синята боя на стените беше избеляла, а от тавана проскърцваше един-единствен дървен вентилатор. Жената дойде при тях, изтривайки ръце в престилката си. Позна Кали и засия в усмивка. Кали каза на Джейк:
— Ще поръчам за двамата топчета от оризово тесто. Мисля, че повече ще ти харесат пържени. Ще пиеш ли бира?
— Разбира се. Аз не искам нищо друго.
— Чинг-ни гей-уоман ър-ших-съсу-де чау-тц, лианг-пинг пи-джоу — изговори Кали.
Джейк отново се стресна от словесната ѝ метаморфоза.
— Много добре го говориш! — отбеляза той, когато жената тръгна за поръчката.
Кали се усмихна.
— Как разбра?
— Ако ни сервират оризови топчета с бира, значи го говориш добре. Ако, обаче, ни донесат пържени змии или препечени заешки уши, ще е ясно, че си объркала нещо.
Кали отметна глава назад и се разсмя.
Жената донесе цял куп оризови топчета в общо блюдо, от което те ядоха заедно. Джейк предпазливо набоде едно от тях.