— Доста вкусно — отбеляза той с пълна уста и посегна за още.
— Казах ти, че мястото е добро.
Когато топчетата свършиха, Джейк реши да поръча втора бира.
— Освежен ли се чувстваш сега?
— Като актриса след пластична операция. Готов съм за всичко.
— Добре. Тогава да вървим към Върха. Денят е чудесен за целта.
Запътиха са към фериботната линия „Стар“. Кали го поведе през странични улички, по които не бяха минавали досега. Джейк се спря и се загледа в един човек, който седеше на столче и пишеше, а до него стоеше сивокоса жена и му говореше нещо. Черните китайски букви сякаш се лееха изпод перото му.
— Това е калиграф — обясни Кали. — Пише писмо вместо жената, понеже тя не умее. Тя ще му плати.
— За какво става въпрос в писмото?
— Чакай малко. — И тя се заслуша. След минута каза — Боже мой, Джейк, внучка ѝ е родила близнаци. Това е добър знак и в семейството е настанала голяма радост,
— Хубава новина — каза Джейк. — Поздравления! — обърна се той към жената, която го погледна. Джейк вдигна два пръста — знака на победата. Когато вече тръгваха, жената извика нещо след тях.
— Какво ни каза? — запита той.
— Хм, не зная дали да ти го превеждам.
— Е, хайде, какво беше?
— Добре, ще ти кажа. Каза, че ни пожелава и ние да бъдем благословени по същия начин.
— Хубаво пожелание.
Седалките в отделението втора класа на ферибота „Стар“ бяха направени от тънки дървени дъски. Джейк постоянно се въртеше на мястото си. Вчера водата в залива изглеждаше тъмна, но днес искреше в синьо-зелени тонове. Той се наслаждаваше на лекия морски бриз, въпреки че понякога долавяше миризма на риба. Чудеше се как бавно подвижните джонки и другите малки съдове успяват да избегнат сблъсъка с ферибота. Кали седеше до него, откъм водата, и жълтите ѝ висящи обици подскачаха от морското вълнение. Джейк я прегърна през раменете и тя постави ръка върху крака му.
С приближаването към пристана фериботът се затресе от реверсирането на винта и започна да намалява скоростта си.
— Да вземем такси — каза Кали. — Освен ако не искаш да се направиш екскурзия пеш до горе.
— Забравил съм си туристическите обувки вкъщи.
Останаха да чакат влакчето на гарата „Пийктрам“, Гардън Роуд, и се качиха едва когато Кали се увери, че ще могат да заемат места в дъното на вагона, отдясно, откъдето гледката беше добра.
Придвижвана нагоре от дебело стоманено въже, претъпканата вагонетка с грохот се изкачваше по стръмните релси към Върха. Градът остана под тях. Г-образната сграда на Хонгконгския хотел „Хилтън“ и другите високи постройки сякаш сами се смаляваха в далечината. На отсрещната страна на улицата, срещу гарата, се намираше Американският консулски отдел — впечатляваща сграда с балкони. Кали я беше посочила на Джейк, когато слязоха от таксито. Показа му и „Есторил Кортс“ — нейния жилищен блок — светло кафяв, изграден от бетон, на около две преки от консулството. Повечето от съседите ѝ бяха изнесли цветя и зеленина по балконите. Кали му каза, че от нейната тераса се вижда пристанището, но в момента един нов строеж скрива гледката.
Вагонетката спря за трети път, полюшвайки се леко напред-назад.
— Колко още спирки има до Върха? — запита Джейк.
— Какво значение има? Виж какъв прекрасен ден!
Заизкачваха хълма под още по-голям наклон и Джейк усети, че по-скоро лежи, отколкото седи на мястото си. Обърна се към Кали:
— Ако това влакче се движеше 80 пъти по-бързо, щеше да добиеш представа какво значи да изпълниш боен завой с А-6.
— Звучи страхотно! — каза тя. — Ще ме вземеш ли някой път със себе си горе?
Джейк я изгледа внимателно, после обгърна раменете ѝ с ръка и каза:
— Можеш да разчиташ на мен!
Към тълпите хора, изсипващи се от станцията на Върха, бързо се втурваха продавачи на фото плакати и други сувенири. Кали хвана Джейк за ръка и го поведе към отсрещната страна на улицата, където се намираше един открит ресторант.
Джейк спря.
— Надявам се, няма да предложиш пак да пием чай!
— Не и в този капан за туристи! Но какво лошо има в това да се пие чай?
— Сами ме подложи на кръстосан обстрел затова, че имахме среща на чай. Тебе те нарече „Гаджето ти с чая и кифличките“.
Тя се изсмя.
— И по-лоши имена съм получавала! Кажи на Сами, че е добро момче, но е малко нахален.
— Нахален ли?
— Не мислиш ли така? От къде на къде ще ме нарича твое гадже?
— Е, не знам — ухили се Джейк, — Сами не е човек, който си прави прибързани изводи.
Кали се замисли и сви устни.
— Всъщност, не съм ничие „гадже“. Но мисля, че бих могла да стана нечия... — И се изсмя. — Не, не това исках да кажа! — Замълча за миг, после добави — Може би трябва да опитам на китайски.