Вагонетката, с която слязоха от Върха, този път не беше пълна. Следобедният вятър бе доста хладен и Кали се сгуши в Джейк. Откакто се бяха качили във вагона, не бяха си разменили и няколко думи.
— Давам един пробит цент, за да разбера какво мислиш! — каза Кали.
— Цената е по-висока. Мислех за теб.
— Поласкана съм!
— Утре трябва да си замина.
— Знам. И аз си мислех за това.
— По дяволите, не искам да се разделяме! Да можех да остана поне още няколко дни...
— А аз бих искала да останеш тук много повече! Но нека не мислим за това. Нощта едва започва, а и аз съм толкова гладна, че мога да изям половин слон!
— Половин ли?
— Никога не съм била толкова гладна, че да изям ЦЯЛ!
Джейк се разсмя и каза:
— Аз пък мога да изям цяло стадо! Но вместо това ще се опитам да се задоволя само с една хубава пържола!
Взеха такси до ресторант „Кухнята на Джили“, за който Кали каза, че е любимото място на хората от Консулството. Заведението в европейски стил беше полутъмно, облицовано в дървена ламперия. Келнер с рошави вежди им предложи маса в ъгъла. Джейк с изненада откри, че човекът е почти точно копие на Джоу Ен-Лай, чиято снимка бе виждал във вестниците.
— Мислех, че пиеш само бира! — каза Кали и потопи една скарида в майонезата.
— И уиски обичам! — Джейк отпи голяма глътка. Намаза с масло една филийка и я изяде на три хапки. Когато келнерът донесе салатите, той поръча още едно уиски с лед.
Кали пиеше джин с тоник. След малко тя непринудено попита:
— Все още не ми е ясно в какво точно вярваш, като се изключи Джейк Графтън?
Очите ѝ отразяваха блещукащите пламъчета на свещите.
— Има още нещо, в което твърдо вярвам — отвърна ѝ той. — Че никога не бива да изоставям в беда момчетата, с които летя, както и те мен! Трябва да си помагаме, за да оцелеем.
— Винаги ли взаимно си поддържате доверието в себе си?
— В повечето случаи.
Джейк остави чашата си на масата и впери поглед в нея. Заговори, без да вдига очи:
— Така трябва да бъде. Особено когато става въпрос за навигатора ти. — Той изправи глава. — Трябва да разчитате един на друг. Ако някой от двамата направи сериозен гаф, то това може да коства живота и на другия. Между пилота и навигатора цари пълно взаимно доверие. И ти винаги знаеш, дали можеш да разчиташ на него или не. — Джейк заговори с шеговита тържественост, подчертавайки всяка дума с вдигнат показалец. — Никога недей да летиш с мъж, на когото нямаш доверие!
— Че аз никъде не отивам с мъж, на когото нямам доверие! — отвърна Кали и задъвка замислено салатата си. — Значи, все пак не всички имат необходимото самочувствие!
— Ами да!
— Но това не важи за теб, сигурна съм!
Джейк пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.
— Иска ми се да си права, но невинаги е така!
— Защо? — В гласа ѝ прозвуча изненада.
Не беше мислил да ѝ разказва за Морган и когато се усети, че вече е започнал да говори за него, се зачуди защо го прави. Както и да е, накрая тя вече знаеше всичко за случилото се с Макфърсън, както и на какво приличаше пилотската кабина след полета. Но за съня си все пак не ѝ разказа.
— Нали не обвиняваш себе си? — каза Кали. — Не бива!
— Може и да е безсмислено. Не зная. Но се чувствам отговорен за станалото. Както Чанг се е чувствал виновен за брат си.
— Направил си всичко по силите си! — отбеляза тя. — Никой не би могъл да направи повече! Не си се предал!
Когато Кали се върна от тоалетната, двойникът на Джоу Ен-Лай тъкмо надзираваше пламъците около „Шатобриана“ за двама. Друг келнер, който Джейк виждаше за първи път, бързо взе празната му чаша, в която той подрънкваше леда. Кали остави чантата си в ъгъла на масата.
— Надявам се, че още си много гладен! Тези блюда изглеждат огромни!
— Мога да изям и твоята чиния!
— Долу лапите от порцията ми, Джейк! Умирам от глад!
Келнерът постави пред Кали чаша червено вино. Тя забеляза, че Джейк си бе поръчал ново уиски и каза:
— Още едно ли? Джейк сви рамене.
— Не съм го поръчвал!
— Аха.
Зачервеният келнер ухилено постави пред Кали нейната апетитна част от „Шатобриана“. Тя му благодари на кантон. Изчака да сервират и на Джейк, преди да разреже месото.
— Фантастично е!
С пълна уста, Джейк кимна ентусиазирано. Изядоха порциите си в пълно мълчание.
— Страхотно място избра! — отбеляза накрая Графтън.
— Преди малко си мислех за... за теб, Джейк!
— Е, няма голяма полза от това!