Намери сградата и обиколи един по един празните коридори, като поглеждаше имената по вратите. Стъпките му отекваха по голия под. Върху една очукана светлокафява табелка под шпионката беше изписано с ръкописни букви името „К. Макензи“. Почука и тя му отвори. Беше облечена в бледожълт копринен халат. Очите ѝ бяха подути. Джейк заговори:
— Много съжалявам за Терън и за това, което казах! Видя как плътно стиснатите ѝ устни се отпуснаха.
— Благодаря — каза тя. — Сега вече знам, че не направих грешка, като реагирах така!
Притегли го навътре и затвори вратата.
ГЛАВА 12
В офицерския клуб в Куби се вихреше щур купон. Или поне с това впечатление останаха Джейк и Сами, щом отвориха вратата и глъчката ги удари. Групата, която свиреше рокендрол, вдигаше само малка част от шума. Останалата врява се дължеше на десетките мъжки гласове — екипажите с песни и крясъци се бяха впуснали в последния си славен гуляй. Корабът трябваше да отплава в осем на другата сутрин.
Един от пилотите в тяхната ескадрила, Джоунс Змията, пиеше, застанал близо до вратата.
— Как беше в Хонконг, момчета?
— Страхотно! — отговори Ландийн. — Там ще отида да живея при следващото си прераждане.
— По-високо, не чувам нищо!
— Страхотно! — изрева Ландийн.
— Жалко, че трябваше да се върнете, а? — каза Змията. — Между другото, ще трябва да си вземете пиенето сами. Сервитьорките офейкаха още преди час.
— Какво стана?
— Някакъв пилот на А-7 се качи върху масата и свали всичките си дрехи. После се просна в безсъзнание. Приятелите му го занесоха в бара „При куката“. Сега лежи там върху бар плота.
Двамата новодошли си проправиха път през навалицата към бара.
— Имате късмет, момчета — започна „Щастливия час“ — съобщи барманът, — цената е една за всичко! — И прибра от тях по 10 цента.
— Ама че късмет — каза Ландийн на Джейк. — Можеш почти без пари да се напиеш като свиня!
Джейк чукна чашата си в тази на Сами и я пресуши на един дъх. Остави я на барплота и докато чакаше да му я напълнят пак, хвърли поглед към задименото помещение. На отсрещната страна екипажите на изтребителите пееха мръсни песни и хвърляха празните си чаши в камината. Вокалът на състава храбро се бореше да наложи собствените си децибели и насилваше гласа си, стъпил върху една платформа по средата на помещението. На четири от масите, между музикантите и барплота, хвърляха Клондайкски зарове.
Двамата мъже се отправиха натам. Джейк прецени, че на всяка маса се въртяха не повече от сто долара, но пък вечерта едва започваше. Знаеше, че когато нощта превали и броят на празните чаши се увеличи, залозите щяха да са по около 6-700 долара на хвърляне и че точно преди барът да затвори — когато изведнаж щяха да почнат да се приемат и чекове, някои от хората ще загубят по една месечна заплата. Всяка вечер по масите сядаха все едни и същи играчи, но истинските комарджии се появяваха точно в нощта преди отплаването. Тогава се разиграваха големите пари.
Паркър Каубоя се бе настанил на една от масите. Пред него имаше голям куп двайсетачки. Кимна на Джейк и Сами и им каза нещо, което те не чуха поради гълчавата, а после пак се съсредоточи в играта. Графтън си спомни, че Каубоя му беше разправял, как от печалбата след първото си плаване в западната част на Тихия океан е успял да обзаведе цяла къща.
Забелязаха Дърфи Рейзър и Ейб Стайгър с няколко други мъже на една маса далеч от музикантите, от другата страна на бара. Запроправяха си път през човешкото гъмжило към тях.
— Запознай се с новия си навигатор, Джейк! — каза Рейзър. Униформеният мъж до него се изправи и протегна напред ръка. Той беше с 5-6 см по-висок от Джейк, широкоплещест и с изсветляла от слънцето коса. От загорялото му лице гледаха студени и пронизващи сини очи. Под крилцата си имаше три реда ленти, на горната от ляво беше Почетният кръст на ВВС, с две златни звездички отгоре.
— Върджил Коул — Джейк усети здраво ръкостискане. Сами също се здрависа с него, после се оттегли. Джейк седна, за да се опознаят. Коул се облегна назад. Той очевидно нямаше нищо против вместо него да говори Рейзър. Заслушан в кратката си биография, навигаторът просто отпиваше от бирата.
— И след още две бойни плавания станал инструктор-навигатор във VA-42. Сега е в нашата банда — довърши разказа си Рейзър.
— От осем години е във Флота — вмъкна енергично Стайгър.
Рейзър се наведе напред и прошепна в ухото на Джейк:
— Коул не си пада много по приказките — Графтън вече беше добил това впечатление. — Нито пък е от тия, които се хилят за щяло и нещяло.
Джейк зададе на Коул няколко въпроса — къде е отрасъл, в кой град е завършил колеж. Отговорите бяха кратки: „Уинслоу, щата Аризона“ и „Феникс“. После и Графтън потъна в мълчание. Не изпускаше из поглед новия си навигатор, докато Рейзър го представяше на различни хора.