Пронизващите сини очи на Върджил се взираха изпитателно във всяко ново лице. През цялото време ъгълчетата на устата му бяха извити леко нагоре, но това не беше истинска усмивка. Все едно бе нахлузил маска, единственото подвижно нещо на която бяха очите. Имаше вид на човек, който прекрасно съзнава превъзходството си и се забавлява да наблюдава останалите хора.
Неохотата на новодошлия да приказва накара другите да потърсят нови теми за разговор. Никой не спомена за случката с крокодилите и Джейк изпита облекчение при мисълта, че бурята е преминала, както и беше предвидил Ландийн. Сега се обсъждаха другите нови членове на ескадрилата — един пилот и един навигатор, току-що преминали школата във VA-128. Двамата правели тренировъчни полети всеки ден и вече били готови, както дочу Джейк, да положат квалификационния изпит, състоящ се от 6 дневни и три нощни кацания на кораба. Това щеше да стане утре, когато отплават. Пилотът бил взел необходимата квалификация за А-6 само преди месец, но трябваше отново да я получи на борда на Шило, за да задоволи изискванията на Кампарели и командира на авиоотряда.
Ландийн се завърна при бандата точно навреме, за да чуе всичко това и да попита: — И къде са сега тези момчета?
Казаха му, че са в бара „При куката“ и той махна с ръка на Джейк.
— Коул — каза Джейк и се изправи. — Хайде да слезем долу.
Навигаторът последва двамата пилоти към страничната врата в края на помещението. Закрачиха през тревата към една ниска бетонна сграда и Джейк запита Коул как предпочита да го наричат.
— Върджил става. Или Коул. Няма значение — това беше най-дългото му изказване, откакто Джейк се беше запознал с него.
Бар „При куката“ първоначално беше служил за мазе на някаква по-голяма сграда, която или не е била достроена, или е била съборена. Но това очевидно беше станало доста отдавна; събралите се там мъже не знаеха и нито един от тях не се интересуваше. В „При куката“ се въртяха най-големите пиячи и скандалджии. Тук човек можеше да си поръча топъл сандвич аламинут и колкото си иска пиене, всичко за 10 цента по време на Щастливия Час, а през останалото време — за 25 цента. Вътре беше забранено за жени.
Джейк, Сами и Коул влязоха в претъпкания бар. Видът на всички останали вътре подсказваше, че трезвеността ги е напуснала преди няколко часа. Както им беше казал Змията, на барплота лежеше по корем и в безсъзнание един гол мъж. Между двата бута на задника му някой беше сложил черешка за коктейли.
— Тоя защо е по корем? — запита Джейк.
— Божичко, Джейк! — Малкия Оги се приближи към тях. — Откъде падаш? Всеки знае, че пиян човек се обръща да лежи по корем, за да не се задуши, ако повърне.
— Звучи логично — каза Джейк, взе една от двете чаши в ръцете на Малкият Оги и я изпразни на един дъх до половината. После му я връчи обратно.
— Това беше специалитетът, който бях приготвил за Лудия Джак, Графтън! Ако искаш още, просто ме уведоми!
— Благодаря!
Ландийн протегна ръка над голия пилот и дръпна бармана за ръкава.
— Уиски с лед — погледна към Графтън и Коул. — Три пъти.
Тримата се заеха с питиетата си. Междувременно наблюдаваха оживлението около едно приспособление, имитиращо пилотска кабина и разположено върху релси, близо до отсрещната стена. Тази прословута измишльотина се наричаше „Звяра“. Струя сгъстен въздух я изтласкваше напред и в разстояние на 20 фута тя се движеше по равно, след това, по лек наклон, преминаваше през няколко двойни вратички и завършваше пътя си в застоялата вода на едно малко езерце навън. Единственият начин човек да не получи хубава баня в края на пътуването се състоеше в умелото дръпване на лоста за управление на кабината. Това беше ръчка, свързана чрез пружина за една кука, която можеше да се закачи в опъната напречно на релсите жица точно пред наклона. Но за да се улучи жицата беше необходимо безпогрешно умение. Тази вечер машината имаше доста работа и пилот след пилот цопваха във водата сред веселия рев на останалите: „на втори кръг, на втори кръг!“
Фердинанд Магелан и един мъж, когото Джейк не познаваше, се приближиха до тях и се представиха. Непознатият наистина беше новият пилот. Той изглеждаше едва на около 20 години и от лицето му лъхаше невинност, поради която, разбира се, щеше да стане жертва на доста груби шеги.
Докато говореха, Джейк забеляза Каубоя, който стоеше встрани от групата.
— Измори ли се да играеш карти?