Паркър презрително поклати глава.
— Още е много рано. Скръндзавите копелета не залагат достатъчно. По-късно ще се върна. Виждам, че вече си се запознал с Върджил.
Джейк кимна. Какво друго можеше да каже човек за Коул?
— Как беше в Хонконг? — запита Каубоя.
— Прилично — каза Джейк.
— Някоя разказа ли ти играта? — поиска да знае Каубоя.
— Ъхъ — Ландийн се ухили, а Джейк се изчерви. Видя, че Коул изгледа първо единия, после другия. „Тия очи са като рентген, по дяволите!“, помисли си той.
Останалите зяпаха как изтеглят от „Звяра“ поредния мокър до кости мераклия.
— Хей, тук има още един, навит за „Звяра“ — гръмко извика Каубоя.
През тълпата се отвори пътека, като през водите на Червено море. Паркър сграбчи Джейк за раменете и го тикна напред. Пилотът изрева:
— Намерете си някой друг! Дръпнете го тоя лунатик от мен! Не искам да се качвам в скапаната кабина!
Но го сграбчиха още повече ръце. Усети как краката му рязко се отделят от пода и как се понася напред към покритата с мръсотия машина. Джейк се примири със съдбата си и се остави да го поставят вътре и пристегнат с коланите.
Ландийн и Каубоя нещо се туткаха при таблото за управление.
— Как, по дяволите, пускате въздуха? — промърмори Сами.
Някой сигурно дръпна не тази ръчка, която трябваше, понеже една клапа гръмна и от сгъстения въздух лостът за управление изхвърча, прелетя през помещението и разби огледалото зад бара. Двама души едва успяха да се наведат, за да избегнат този летящ снаряд, а барманът подскочи, като чу трясъка от разбитото стъкло. На тълпата всичко това се стори безкрайно забавно.
— Идиоти такива! — ревна един плещест мъж с дълги щръкнали мустаци. — Махай се оттам, Ландийн, преди да си утрепал някого! И ти, Текс!
Сред нов изблик на смях Ландийн и Каубоя бяха избутани встрани, а управлението поеха по-опитни ръце.
Някой подаде на Джейк ново питие, докато той чакаше да поставят обратно лоста за управление и да закачат друга бутилка със сгъстен въздух. Играта започваше да му харесва. Облегна се назад, измъкна отнякъде цигара, вдигна крак и го облегна отстрани на кабината.
— Приятели, когато успеете да се справите с положението... — Видя Коул, очевидно студен и безразличен към всичко, което ставаше около него, спрял сините си очи върху Джейк. Как, за Бога, запита се той, ще летя с този човек всеки ден? Мисълта за дългите часове принудителна близост с него го ужаси. В този момент Коул му намигна.
Джейк се ухили и подаде чашата си на най-близкия зяпач.
— Цяла нощ ли ще се мотаете? — извика той на „ремонтната бригада“ отзад. — „Бандитите“ се връщат със скорост 10 възела и ще влетят през тия вратички, ако не си мръднете пръста!
— Кой ще изстреля това момче? — извика Хандълбар.
— Аз, за Бога! — прогърмя един глас със силен южняшки акцент. Боцман Марион Мулдовски пристъпи напред. Беше висок около 6 фута и 2 инча, със значително шкембе. Раменете му бяха доста тесни, но пък завършваха с огромни ръце. Боцман Мулдовски имаше чин старшина — до който се беше изкатерил от редови матрос, както се казва „със зъби и нокти“, Откакто Джейк беше на борда на „Шило“, той отговаряше за поддръжката на катапултите и редовно взимаше вахти на пулта за управление. Властното му излъчване внушаваше на офицерите страхопочитание, а на моряците — незабавно подчинение. Всички се отнасяха към него с уважение и боязън. Знаеше се, че даже командирът на авиоотряда веднъж се беше изпуснал и се бе обърнал към Мулдовски със „сър“.
Всички бяха вперили поглед в този южняк-поляк, докато той разглеждаше изпитателно Джейк и „звяра“.
— Готов ли си, летецо! — изрева той.
Джейк свали крака си долу и пристегна коланите на раменете си.
— Готов съм, Боцмане!
Мулдовски пресуши бирата на един дъх, смачка кутийката с юмрук и я захвърли през вратичките в езерото. Разкопча и съблече ризата си. Върху тениската му се мъдреше яркочервен надпис: „Най-добрият катапултен офицер в света!“ Из тълпата се понесе кикот. Огромният боцман изгледа кръвнишки няколко души, които имаха безразсъдството да се изкикотят. Възцари се пълна тишина.
— Вие, младоци, не сте и преплавали толкова солена вода, колкото аз съм изпикал през живота си! — Изражението му беше сурово. — Ти, там, отзад! — извика той на Хандълбар. — Готов ли си?
Хандълбър вдигна ръце над главата си и ги задържа там — стандартния знак за дежурния, че катапултът е готов за изстрелване.
— Добре — заяви боцманът. Обърна се към Джейк: — щом поискаш да тръгнеш, ще ти направим тая услуга.
Пилотът се беше съсредоточил, с ръка върху лоста за куката и наблюдаваше боцмана с ъгълчето на очите си.